Големи производители на автомобили като Volkswagen, Daimler и Stellantis се състезават помежду си за осигуряване на нужните доставки на батерийни клетки в Европа, но по всичко личи, че пред тях има доста по-голямо предизвикателство – как да набавят необходимите суровини.
Евентуален провал при набавянето на доставки на литий, никел, манган или кобалт може да забави прехода към електрическите превозни средства, да ги направи по-скъпи и да застраши печалбата на производителите на коли, пише Reuters.
„Има сериозни въпросителни дали снабдяването може да поддържа нивото на търсене при веригата за доставка на батерии”, казва Даниел Харисън, анализатор в Ultima Media.
Доскоро Европа изглеждаше като загубила състезанието за батерии спрямо доминантни азиатски производители като CATL в Китай, LG Chem в Южна Корея и японската Panasonic, посочва Илка фон Далвиг от института EIT InnoEnergy.
„Никой не видя това като проблем. Мисленето беше, че можем да внасяме батерийни клетки”, казва тя.
Но прогнози от банки като UBS, че продажбите на електрически коли ще скочат през идното десетилетие, шокираха политиците и производителите, карайки ги да преосмислят производството на батерии.
Множество заводи за батерии
Всичко това доведе до създаване на финансови програми от ЕС за милиарди и обявяването на нови заводи за батерии от страна на производители и доставчици.
Само Volkswagen планира 6 завода за батерий в Европа, докато Daimler ще изгради четири мощности със свои партньори.
В последно време обявленията за нови заводи за батерийни клетки идват едно след друго, като EIT InnoEnergy подрежда планове за близо 50 проекта на територията на ЕС.
Ако всички тези планове станат реалност, местната продукция ще трябва да посрещне търсенето около 2030 година. Около 640 гигаватчаса ще бъда налични, което би било достатъчно за производството на 13 млн. коли.
До 2030 година, според изчисления на Ultima Media, доставките по света ще възлизат на 2 140 гигаватчаса при търсене от 2 212 гигаватчаса.
Според анализите, шестте завода за батерии на Volkswagen ще бъдат достатъчни компанията да покрива около 2/3 от собствените си нужди.
Дупка във веригата за доставки
Проблемът се корени в суровините, като литий, никел, манган и кобалт. Пазарни експерти от Benchmark Mineral Intelligence (BMI) посочват, че има огромни инвестиции в заводи за батерийни клетки, но липсват вложения в извличането на сурови материали.
За една година цената на литиевият карбонат е скочила повече от два пъти, обяснява Каспар Роулес, ръководител цени и анализ на данни в BMI.
Китайските електрически автомобили навлизат в Европа
При колбата, където най-големите находища се намират в Демократична Република Конго и понякога се извличат при изключително лоши условия за труд, също се очаква скок в цената. Още повече, че за да бъде разработена една нова мина са нужни около седем години.
„Европа не е единственият регион, който повишава целите си за електрическите коли и намаляването на въглеродните емисии”, казва Раулес. Намираме се в условия на глобално състезание.
Автомобилната индустрия очаква болезнени прекъсвания в производството поради недостига на полупроводници.
Някои автомобилни производители, включително Volkswagen, се опитват да си осигурят доставки на суровини чрез ексклузивни договори.
Досега, литият идва главно от Австралия и Чили, кобалтът е от Конго, а графитът идва от Китай. Най-големите източници на процесори от катоден и аноден материал също се намират там и в Япония.
Но вносът може да стане по-скъп поради скок в митата и търговски проблеми, както и от логистични предизвикателства, като инцидентът с танкера, който блокира Суецкия Канал.
А дългите пътешествия са нещо лошо за тези, чиито фокус е насочен към производство на батерии при колкото се може по ниски въглеродни емисии.
Ресурси на местна почва
Отговор на проблемите могат да бъдат инвестиции в добив на суровини в Европа – конкретно литият е наличен.
Стартъпът Vulcan Energy работи по осигуряването на литий чрез въглеродно неутрален процес от термичите води на река Рейн, като вече има договор с Renault.
“Нуждаем се от много проекти като Vulcan Energy – ако има един във всяка една европейска страна, ще имаме шанс да изградим верига за доставки в Европа”, смята Даниел Харисън от Ultima Media.
Според изчисления на EIT InnoEnergy, до 2030 година Европа ще може да си осигури ¼ от необходимите суровини, поради което се работи за набиране на средства, които могат да провокират допълнителни инвестиции.
Рециклирането е друга възможност. Но и тук Европа изостава сериозно зад Китай.
Понастоящем, проблеми с качеството правят така, че рециклираните материали могат да посрещнат между 10 и 20% от търсенето, казва фон Далвиг.
Има риск преходът към електрическите превозни средства да се забави, смята Харисън.
По думите му, Европейската комисия и страните членки на ЕС трябва да предприемат действия, като повече субсидии за проучване на находища и рециклиране.
