Всеки втори човек в Германия споделя ислямофобски възгледи. Това е заключението на доклад на Независимата експертна група по ислямофобията (UEM). След расисткото нападение в Ханау през 2020 г. тогавашният федерален министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер (ХСС) поръча проучването и назначи деветчленния експертен съвет.
Изследването се концентрира върху три въпроса: Какво точно представлява ислямофобията? Как влияе тя върху различни сфери на живота и всекидневието? Какво трябва да се направи, за да се противодейства на враждебността към мюсюлманите в Германия? Деветимата автори описват ситуацията в рамките на повече от 400 страници на базата на научни изследвания, полицейски статистики за престъпността и документирани случаи на враждебност от антидискриминационни агенции, консултантски центрове и неправителствени организации.
Дискриминация, стигаща и до насилие
Експертната група определя ислямофобията като "приписването на мюсюлманите на цялостни и до голяма степен устойчиви характеристики, свързани с изостаналост и усещане заплаха, а така също и на хората, които биват възприемани като такива". По този начин се конструира "съзнателно или несъзнателно чуждост или дори враждебност". Това води до многопластови процеси на социално изключване и дискриминация, които могат да ескалират дори до прояви на насилие.
През 2017 г. в полицейската статистика в Германия за пръв път изрично бяха регистрирани и престъпления с ислямофобски характер. Тогава са регистрирани 1075 случая на обиди, подбуждане към омраза и заплахи, повреждане на лична собственост и опасни телесни повреди. Оттогава насам броят на тези случаи се колебае между 700 и над 1000 годишно. По-голямата част от тях биват класифицирани като престъпления, които имат дясноекстремистки мотиви.
Забрадката като събирателен символ на отрицанието
Враждебността към мюсюлманите не започва с нападенията срещу джамии, посочва Аня Миделбек-Варик, професор в Университета "Гьоте" във Франкфурт на Майн и член на Независимата експертна група по ислямофобията. "Това е структурен и цялостен социален проблем", казва тя.
Твърди се, че мюсюлманите не притежават способността да се интегрират и са склонни съзнателно да се дистанцират и да избягват контакти с хора от други вероизповедания. Мюсюлманките, носещи забрадка, казват, че биват възприемани като лишени от самоопределение и че често са нападани на обществени места. А мъжете мюсюлмани са обвинявани, че имат афинитет към насилието, екстремизма и патриархалните ценности.
Особено проблематично е отъждествяването на мюсюлманската набожност с фундаментализма. То върви ръка за ръка с масовото отхвърляне на мюсюлманските религиозни изразни средства. В обществото има готовност да се настоява за ограничаване на фундаменталното право на религиозна свобода за мюсюлманите и да им се отказва равноправно участие.
Политически дефицити
Проучването разглежда и германските политически партии. В Бундестага присъства дясната "Алтернатива за Германия" (АзГ), известна "с демонстративна антимюсюлманска програма", посочва докладът. ХДС/ХСС проявяват "скрита враждебност към мюсюлманите", пишат още авторите. Ислямът последователно не се признава като част от германската нация и култура. Докладът твърди още, че всички останали партии са непоследователни в борбата си с институционалния расизъм. Изключение от това правило е "Левицата".
Федералната министърка на вътрешните работи Нанси Фейзър смята за много важно да бъде сензибилизирано обществото за проявите на дискриминация. Мнозинството от около 5,5 милиона мюсюлмани в страната са германски граждани. "Така че, когато говорим за мюсюлмани или ислямофобия, не трябва да забравяме, че това не е абстрактна група, а засяга конкретни наши колеги, съседи, съученици и приятели", предупреждава Фейзър.
Многобройни препоръки
Всички хора в Германия трябва да имат еднакви възможности и права, призовава още вътрешната министърка. "Животът на мюсюлманите е част от Германия, разбира се." Задачата сега е "сериозно да се обърне внимание на препоръките в доклада и да се предприемат решителни действия срещу враждебността към мюсюлманите".
Експертите са подготвили много препоръки. На първо място всички хора и организации в страната, които не са директно дискриминирани, следва да проявяват солидарност. Предлага се и назначаването на федерален комисар за борба с враждебността срещу мюсюлманите, както и свикване на експертен съвет. Освен това трябва да се създадат разширени центровете за подаване на жалби, сигнали и документиране на съответните случаи.
Преразглеждане на учебниците
Федералното правителство, освен това, следва да разработи стратегия, насърчаваща участието на хора "с белези на мюсюлманска идентичност" във всички държавни институции, настояват експертите. Учителите, възпитателите и полицейските служители, служителите в съдебната система, администрациите, медийните компании и културните институции трябва да минат през допълнително обучение.
Специалистите смятат, че в училищата трябва да се изучава значението на борбата срещу враждебността към мюсюлманите. Чуват се и призиви за "преразглеждане на учебните програми и учебниците по всички предмети", за да се премахне антимюсюлманското съдържание в тях.
Източник: Дойче веле
