Европейският парламент призова Армения да се стреми към всеобхватен и взаимноприемлив мирен договор с Азербайджан. В доклада си, приет в сряда, ЕП даде и висока оценка на работата на Ереван в областта на демократичните реформи.
В новия документ за преглед на отношенията на ЕС с Армения, изготвен от Комисията по външни работи, Европейският парламент категорично осъжда мащабното военно нападение срещу Армения от страна на съседен Азербайджан през септември 2022 г., което наруши предишните опити за постигане на мир и доведе до окупация на суверенна арменска територия от силите на Азербайджан.
Става дума за Нагорни Карабах, за който ЕС започна да посредничи между Баку и Ереван, за да постигнат мир. Същото по-рано сториха и от САЩ. Само че в региона отново има напрежение: Армения предупреди за възможна ескалация на границата с Азербайджан
Като подчертава, че тази последна агресия няма пряка връзка с дългосрочния конфликт за региона на Нагорни Карабах, докладът призовава азербайджанските власти да изтеглят войските си от всички части на арменската територия. Той също така настоятелно призовава правителствата на двете страни да работят по всеобхватен и взаимно приемлив мирен договор, а ЕС - да се ангажира постоянно, да посредничи и да допринася ефективно за мирното разрешаване на този конфликт.
Членовете на ЕП обаче потвърждават, че за да бъде ефективен, всеки такъв мирен договор трябва да включва разпоредби, които гарантират целостта на суверенната територия на Армения, правата и сигурността на арменското население, живеещо в Нагорни Карабах и други засегнати от конфликта райони, както и бързото и безопасно завръщане на бежанците и вътрешно разселените лица по домовете им.
При по-внимателно разглеждане на двустранните отношения на ЕС с Армения докладът приветства пълното влизане в сила на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Армения и ЕС през март 2021 г. и ангажимента на Ереван за неговото прилагане. Членовете на ЕП приветстват Армения за значителните реформи и задълбочения процес на демократизация, които тя предприе през последните години - реформи, благодарение на които страната се превърна в лидер в областта на демокрацията в региона.
Освен това в доклада се признава борбата на Армения с престъпността и корупцията и се насърчава правителството да продължи да прилага реформите за укрепване на демократичните институции, върховенството на закона и независимостта на съдебната власт въпреки трудния международен контекст и предизвикателствата, пред които е изправена Армения.
Евродепутатите обаче са обезпокоени от руските кампании за дезинформация в Армения. Макар да приветстват подобренията в свободата на медиите, членовете на ЕП подчертават, че медийната среда в страната все още се характеризира с поляризация и са обезпокоени от случаите на реч на омразата и физическо насилие срещу журналисти.
Кампаниите на Москва в страната според ЕП са насочени срещу Европейския съюз и Запада. Затова евродепутатите призовават да се положат усилия за обучение и подобряване на разнообразието на медийния сектор в страната и да се допринесе за по-добра медийна грамотност. Като подкрепят напълно усилията на арменското правителство за борба с дезинформацията, членовете на ЕП заявяват, че всички мерки не трябва да водят до ограничаване на журналистите или свободата на словото.
Докладът бе приет на 15 март с 534 гласа "за", 10 "против" и 66 "въздържал се".
