Европейският съюз е готов да предприеме мерки за усилване на подкрепата на Украйна заради ситуацията в Азовско море. Това се казва в официалната позиция на Европейския съвет след снощното му заседание.
"ЕС е готов да предприеме мерки, за да усили своята подкрепа, по-конкретно за пострадалите региони на Украйна", се казва в документа, цитиран от БГНЕС.
В него се посочва, че "ЕС изразява сериозна загриженост заради ескалацията в Керченския проток и Азовско море", а Русия е обвинена в нарушаване на международното право. Срещата на върха потвърди подкрепата на ЕС за "суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна", а също така непризнаването на Крим за част от Русия.
"Не може да бъде оправдано използването на сила от страната на Русия. ЕС настоява за незабавното освобождаване на всички задържани украински моряци, връщане на корабите и право на свободно плаване за всички кораби през Керченския проток", призовават лидерите на европейските страни.
Предвид политическата декларация обаче Съветът не прие да има нови санкции срещу Русия и само поднови досегашните, наложени заради анексирането на Крим - защото нямало напредък по изпълнението на Минските споразумения. Съгласно подновеното решение на Европейския съвет, се забранява "пряката или непряката продажба, доставка, трансфер или износ на стоки и технологии с двойна употреба". Тези санкции обхващат финансовия, отбранителния и петролния сектор на руската икономика.
Специално по отношение на последния сектор е забранен износът на оборудване и технологии, свързани с дълбоководни нефтени проучвания, включително за шистов петрол и за производство. Отделно има и забрана за „предоставяне на услуги“ за проучване и сондиране за добив на нефт.
Специално за финансовия сектор важи забрана за „пряката или непряка покупка, продажба, прeдоставяне на брокерски услуги или помощ при емитирането или друг вид търговия с прехвърлими ценни книжа и инструменти на паричния пазар с падеж над 90 дни, емитирани след 1 август 2014 година“, като посочените поименно руски институции, за които важи забраната, са „Сбербанк“, ВТБ, позната в България покрай сагата с Vivacom, “Газпромбанк“, „Внешнекомбанк“ и „Роселхозбанк“.
За военния сектор също са изброени поименно руските компании, които попадат в списъка на санкциите, а сред тях личат имената на „Алмаз Антей“, предприятието „Калашников“, военния завод в Тула.
Интересен факт е, че според чл. 10 от Регламент 833/2014 физическите и юридически лица, обект на описаните санкции, не носят отговорност, ако ги нарушат, но не са знаели, че с действията си нарушават санкциите.
