В Комисията по петициите в Европейския парламент (ЕП) вчера вечерта беше обсъдена петицията на група български и румънски граждани, свързана с опасения за заплаха за околната среда заради изграждането на хранилището за радиоактивни отпадъци „Радиана“.
Припомняме, че вносителите на петицията изразяват загриженост за безопасността по отношение на изграждането на национално хранилище за съхранение на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци в Радиана, България, съвсем близо до река Дунав и границата с Румъния. Те твърдят, че строежът ще замърси подпочвените води с радиоактивни отпадъци, някои от които имат период на полуразпад от няколкостотин и дори десетки милиони години. Вносителите на петицията подчертават правните проблеми с оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) и твърдят, че количеството на радиоактивни отпадъци, което ще бъде складирано в Радиана, далеч ще превиши прогнозите на настоящия проект. Те твърдят, че са нарушени Конвенциите от Орхус и Еспо и призовават за спиране на финансирането на този проект.
При представянето на петицията в комисията вносителите потвърдиха, че според тях има разминаване с изискванията на наредбата за класификация на радиоактивните отпадъци. „Хранилището е опасно заради мястото, на което се намира. Не е изпълнен хидрогеоложкия план. Искаме Европейската комисия(ЕК) да установи по-сериозен контрол върху площадката. Това засяга животът и здравето на много от идните поколения“, категорични бяха те и напомниха, че там наскоро загинаха двама души „поради несериозното отношение към проблема“.
При разглеждането на петицията и при изказването на депутатите обаче съдържанието ѝ беше смесено с друга, подписана от румънски организации, Тя изразява опасенията на румънската страна заради удържаването на срока за експлоатация на реактори 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“.
Ето защо изразеното на заседанието становище на Европейската комисия (ЕК), както и изказванията на българските евродепутати, са свързани и с двете петиции. От ЕК преди всичко напомниха, че решението на ОВОС беше обжалвано във Върховния административен съд на България, но съдът реши, че няма опасност. ЕК се отнася с уважение към съда и смята, че възраженията на вносителите на петицията не са основателни. Комисията смята, че изпълнението на плана за съхраняване на радиокативни отпадъци няма да доведе до радиоактивно замърсяване от хранилището „Радиана“ на почвата, водата и въздуха на съседната държава членка на ЕС и на други държави членки. Преди да се приеме това становище, службите на ЕК се консултираха с експертна група, за да вземе решение за радиоактивността. В групата са участвали експерти по обществено здраве. Комисията смята, че не трябва да се подлага на съмнение мнението на експертната група.
Що се отнася до друга петиция, свързана с удължаването на експлоатационния период на 5 и 6 реактор на АЕЦ “Козлодуй“ , в писмено съобщение на ЕК е обяснено подробно, че няма доказателства, че българските или румънските компетентни органи са се отклонили от европейското законодателство. „България предприе всички необходими мерки, за да уведоми Румъния три месеца преди да се стигне до решението за удължаването на срока на експлоатация. Няма никакви процедурни нарушения нито на директивата за ОВОС, нито на конвенцията Еспо“, секазва в становището. Затова комисията не смята повече да се занимава с въпросите, повдигнати в петициите.
Българският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти (ВМРО) Андрей Слабаков заяви: „Ясно е на всеки, че с хранилището и с АЕЦ „Козлодуй“ няма никакви проблеми, освен за някой, който иска да изкара пари. Естествено, че тази петиция трябва да бъде затворена, защото е абсурдна“. Колегата му по партия и по група Ангел Джамбазки каза: „Впечатлен съм от тази изключелно недобре подготвена и грозна атака срещу най-сигурната атомна електроцентрала в цяла Европа. Не съм учуден, че румънски организации атакуват АЕЦ „Козлодуй“. На тяхна територия работи атомна централа, те си защитават техния интерес. Не съм учуден, че и български граждани се хващат на това хоро, част от тях са на грантовата линия, друга част са жертва на адекватна медицинска помощ в сферата на психиатричното здраве в България“. Той прочете становището на експертите и обвини вносителите на петицията, че искат да възпрепятстват с откровени лъжи един успешен европейски проект след произнасяне на две инстанции на „суверенен български върховен съд“. Джамбазки имаше предвид ВАС. Той също настоя случаят да бъде приключен, а петициите – затворени.
Петър Витанов от Групата на социалистите и демократите (БСП) подчерта, че всяко съмнение за безопасността на гражданите неговата група приема абсолютно сериозно. „Но тук няма как да не се съобразя със становището на експертите и ЕК, които не са открили каквито и да било дефицити по изпълнението както на европейското, така и на националното законодателство. Моят апел е тази петиция да бъде затворена, но като социалист се противопоставям на всеки опит от атомната енергетика да бъдат извличани вътрешнопартийни и вътрешнополитически дивиденти“.
Емил Радев от групата на ЕНП (ГЕРБ) изрази категорично несъгласие с твърденията на петиционерите и в двете петиции, за разширяването на експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ , както и за изграждането на хранилище за погребване на ниско и средно радиоактивни отпадъци. „В рамките на съответните процедури България е уведомила Румъния за удължаването на експлоатацията на 5 и 6 реактор на АЕЦ „Козлодуй“, предоставена е и детайлна информация по всички, повдигнати от румънската страна въпроси в съответствие със законодателството. От проверката, която ЕК е направила няма никакви основания да се смята, че европейското законодателство в сферата на околната среда е нарушено. Хранилището за радиоактивни отпадъци не само е приоритет за българската държава, но е и част от ангажиментите, които България е поела пред ЕК в рамките на програмата по извеждане от експлоатация на блокове от 1 до 4 на АЕЦ “Козлодуй“.
Проведена е процедура по ОВОС при стриктно спазване на българското и европейското законодателство. На всички 23 въпроса на румънската страна са предоставени подробни писмени отговори. Смятам, че петициите трябва да бъдат затворени“, категоричен бе той. Имаше предложение от датски евродепутат от групата на зелените да се обърнат за становище към комисията по околна среда в ЕП, но то не срещна подкрепа нито от останалите в залата твърде малко членове на комисията, нито от председателството. Петициите бяха закрити, въпреки оскъдното присъствие на евродепутати от комисията. Съдбата на втопата петиция остана неясна, тъй като вносителите липсваха в залата, а председателството не обяви нейното затваряне.
Как се стигна до петицията „Радиана“ си припомнете в ТАЗИ СТАТИЯ.
А как през 2015 г. държавата направи поправки в ОВОС, ЧЕТЕТЕ ТУК.
