Еманюел Макрон е новият президент на Франция.
Основателят на движение „Напред!“ Еманюел Макрон е новият президент на Франция, сочат предварителните резултати от днешния втори тур на изборите за държавен глава. Крайнодесният лидер на партия „Национален фронт“ Марин льо Пен затвърди второто си място.
Според AFP Макрон печели с между 65,5 и 66,1% срещу 33,9-34,5% за Льо Пен. По данни на белгийската телевизия той печели подкрепата на 62-67% от гласоподавателите. По-рано и белгийският вестник „Соар“ обяви победа с около 60 на сто. Изданието разпространи и информация, според която основателят на движение „Напред!“ се радва на убедителна преднина пред опонента си Марин льо Пен.
При вота в Сен Пиер и Микелон, Макрон получава 63,3% от подкрепата на избирателите. Гласовете за съперника му Марин льо Пен възлизат на 36,7%. В Сен Мартен Макрон е лидер със 67,6%, а Льо Пен има 32,4%. Във Френска Гвиана разликата е 65 на сто срещу 35 на сто. На Мартиника Макрон води със 77,5%, а Марин льо Пен взима едва 22,5% от гласовете. Гласуването в отвъдморските територии на Франция се проведе вчера, отбелязва БГНЕС.
Още по-осезаема и любопитна изглежда е разликата в САЩ и Канада. В Ню Йорк Еманюел Макрон печели с цели 94,7% спрямо 5,3 за Льо Пен. В Чикаго разликата е съответно 92 на 8, а в Отава и Монреал – 90% срещу 10%.
До 65,30% достигна избирателната активност на днешния втори тур от президентския вот във Франция към 17:00 ч. местно време (18:00 ч. българско време). Към 12:00 ч. активността възлизаше на 28,23%. На първия тур на изборите, който се състоя на 23 април, за целия ден позицията си заявиха 77,8 на сто от гласоподавателите
Двамата кандидати останаха на балотаж, след като на първия тур на изборите преди две седмици спечелиха най-много гласове в сравнение с останалите претенденти. Тогава Льо Пен постигна исторически за крайната десница резултат - 21.30% от гласовете. Тя остана на второ място след напористия млад проевропейски политик и бивш банкер Макрон, който я изпревари макар и не с много – 24.01%.
Центристът имаше откровено проевропейска кампания. Той иска да укрепи еврозоната като се обособи отделен бюджет за 19-те държави, използващи единната валута. Предлага еврозоната да има свой парламент и финансови министър. Иска Европа да засили външните си граници като се създаде обща гранична охрана и се съсредоточат повече отбранителни сили. Ще наложи по-високи тарифи за защита на европейската промишленост от нелоялна конкуренция, особено от Китай. Като цяло подкрепя международните търговски договори и СЕТА.
Макрон каза, че няма да се опитва да забрани религиозните символи извън училищата, нито ще забранява буркините. Той подкрепя многообразието и обеща данъчни облекчения на компании, които наемат млади хора от предимно имигрантски квартали с висока престъпност. Обеща да ускори прегледа на молби за получаване на убежище до не повече от 6 месеца, включително и за обжалване. Похвали германския канцлер Ангела Меркел за великодушната й политика към търсещите убежище мигранти.
Той иска да обедини сложната система от правила за пенсиониране за различните служители в държавния и частния сектор, запазвайки сегашната пенсионна възраст. Иска да даде на самонаетите достъп до обезщетения за безработица, но ще спре обезщетенията за квалифицирани работници, които отказват две последователни „достойни” предложения за работа. За да овладее бюджета, Макрон иска да съкрати 120 000 работни места за държавни служители, но без тези в болниците, като успоредно създаде 10 000 работни места в полицията и 4-5000 работни места за преподаватели.
В платформата му е заложено тригодишно освобождаване от данъци за 80% от френските домакинства. Иска също да превърне т. нар. имуществен „данък солидарност” за хора, декларирали над 1,3 млн. евро в активи, в данък върху недвижимото имущество, който ще изключва финансовите активи.
Макрон иска също да даде на училищата по-голяма автономия при наемането на персонал и да съкрати наполовина големината на паралелките в основните училища в райони с ниска успеваемост и бедност. Ще забрани използването на мобилни телефони в началните училища.
Любопитен факт е, че за пръв път в историята на Петата република гражданите на страната избираха между двама кандидати, смятани за „аутсайдери“ според традициите на френската политика.
Нито един от двамата не бяха кандидати на двете основни политически формации на страната – голистката десницата и левицата. И фактът, че за пръв път нито един от кандидати на класическите партии не достигна до финала на президентската надпревара накара мнозина политолози и анализатори едва ли не да алармират, че страната е на ръба на политическа революция, а и че люлката на европейските революции вече здраво се люлее. Френският избирател е наистина разочарован от традиционните партии, но макар и смятани за нещо като аутсайдери, Макрон и Льо Пен са част от политическата система и в този смисъл са толкова системни фигури, колкото и отпаднали им съперници.
В момента страната има тежки проблеми, породени както от последиците на световната финансова криза, така и от слабото управление на сегашния президент-социалист Франсоа Оланд. Последните години се изостри терористичната заплаха и свързания с нея мигрантски проблем – 10 процента от населението на страната са мюсюлмани, родени извън пределите й.
Президент се избира за срок от 5 години. Широки правомощия за държавния глава са разписани в Конституцията през 1958 г. В една от малкото страни от Западна Европа със смесена президентско-парламентарна форма на управление, лидерът назначава назначава министър-председателя и ръководи съставянето на правителство. Негово е представителството на седмичните заседания на Министерския съвет и обнародването на законите, приети от парламента. Има право да издава свои постановления и да свиква извънредно заседание на парламента. Той също така е гарант на Конституцията и за независимостта на съдебната власт.
Френският президент има широки правомощия и във външната политика. Той представлява страната в международните срещи на високо равнище и определя външната политика на френската дипломация. Едновременно с това, първият човек на Републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Франция. Той е отговорен за вземането на решения за военни операции в чужбина и съхранява една от основните тайни на правителството - достъпа до ядрено оръжие.
Новият президент на Франция ще се закълне пред народа най-късно до 14 май, поемайки властта от Франсоа Оланд. Настоящият лидер отказа да се кандидатира за втори мандат, след като отбеляза рекордно нисък рейтинг през първия.
Кой е Еманюел Макрон?
Actualno.com припомня, че през 2004 г. Еманюел Макрон завършва Националния институт по администрация, като кариерата му започва в държавните органи. Младият финансов инспектор работи в тази сфера само четири години, преди да получи блестящия шанс да развие таланта си на банкер в небезизвестната Ротшилд & Сие (Rothschild & Cie) през 2008 г.
Междувременно Макрон става член на Социалистическата партия в периода 2006 - 2009 г. и активно работи с идеи и предложения за предизборната кампания на настоящия президент Франсоа Оланд. Натрупаният опит и гъвкавостта на Макрон не остават незабелязани и той получава ключов пост в Елисейския дворец - този на заместник-главния секретар през 2012 година. Две години по-късно Макрон вече е министър във второто правителство на Манюел Валс, като отговаря за икономиката, индустрията и цифровизацията.
По-всичко личи, че икономическите и политическите среди извайват една подходяща фигура на държавник, който израства много бързо поради огромните предизвикателства, пред които е поставена Франция, а и цяла Европа. Това амбицира Макрон да стигне по-далеч в белязаната от скандали, разследвания, корупция и популизъм битка за Франция.
En Marche и новият път
На 6 април 2016 година, връщайки се символично в родния си град Амиен, Макрон създава Еn Marche ("Ан Марш") - политическо движение, което не заема нито леви, нито десни позиции. Напротив - води се борба за всеки потенциален избирател, а младият екип около Макрон работи упорито, изучавайки тънкостите на предизборните кампании зад океана. На новия политик му се налага да вземе ключово решение.
В телефонен разговор с Франсоа Оланд Макрон заявява, че напуска управлението на държавата, а в походът му към президентския пост се включват политици, артисти, финансисти, редовите граждани, привлечени от набиращия скорост ентусиазъм.
Така на 23 април Макрон успява да се качи на финалната права - балотаж с Марин Льо Пен. Бившият банкер спечелва 24.01% от гласовете, докато лидерът на Националния фронт завоюва 21.30%.
Атмосферата на вота
Публикуването на прогнози и резултатите от екзитпола от избирателните секции във Франция бе забранено от закона преди края на гласуването. Нарушението се наказва с глоба в размер на 75 хиляди евро.
Въпреки това медиите на съседните страни, включително Белгия, Швейцария и Германия, традиционно публикуват данните от собствени проучвания. Пускането на бюлетина бе възможно до 20:00 ч. местно време. Избирателната активност на 23 април достигна 77,8 на сто и се очаква данните за втория тур да бъдат по-високи.
За сигурността по време на вота бяха мобилизирани 50 000 полицаи, подкрепяни от 7000 войници от антитерористичната операция "Сентинел". Това са първите избори във Франция, провеждани под висока степен на опасност, предвид последните терористични нападения страната.
