„Дезинформацията съществува откакто свят светува и е част от комуникацията между хората.“ С тази констатация започва наскоро публикуван доклад на Европейската сметна палата, която допълва, че дезинформацията е приела застрашителни размери и е набрала скорост благодарение на социалните мрежи, предава БНР. Специалисти по медийни комуникации са установили в изследване, чиито резултати са залегнали в цитирания доклад, че „фалшивите новини“ се разпространяват особено добре по време на пандемия и природни бедствия, защото стъпват върху страха на хората. Един от авторите на изследването е Фред Шлимерс, преподавател по медийни комуникации в Хамбург.
„Ние, медийните експерти не харесваме термина „фалшиви новини“. Нашето изследване показа, че 90 процента от запитаните описват този термин като проблематичен, т.е. заблуждаващ. А проблемът идва от това, че терминът не е достатъчно ясно дефиниран. Какво всъщност разбираме под „фалшиви новини“? Какво ни внушава това определение?
Освен това помним политици, които използваха този термин умишлено, за да дискредитират несъгласните с тях. Или за да нападат медии, които са критично настроени. Разбира се, че говоря за Доналд Тръмп.“
Старата максима, че една лъжа повторена многократно се превръща в истина, всъщност описва схемата, по която функционират фалшивите новини. Отдавна е известно, че социалните медии са особено податливи за разпространението им. Колко опасно е това явление по време на пандемия, когато на карта е заложено здравето на хората?
„Действително, дезинформацията като явление не се е появила с пандемията. Но пандемията се превърна в своего рода катализатор. Ковид-19 засяга цялото човечество, всички се интересуват от вируса. Хората се страхуват, чувстват се несигурни, включително и заради информацията, която получават. В началото на пандемията едни учени твърдяха за вируса едно, други – друго.
Тази взривоопасна смес доведе до това, че неточните и непроверени информации си пробиват много лесно път до потребителите. Към това трябва да добавим и някои политици, които умишлено използват ковид-кризата, за да трупат с дезинформация политически дивиденти.“
Друг интересен извод от анализа е, че възрастните хора са много по-лесни жертви на подвеждащи и откровено фалшиви новини. Как си го обяснявате?
„Обясняваме си го с това, че обучението в медийна грамотност - където изобщо го има - е насочено към младите хора, към учениците и студентите. А възрастните хора и без това се чувстват несигурни в дигиталния свят.
Не сме се занимавали конкретно със степента на образование, но твърдя, че то има много голямо значение за медийната компетентност на хората и поведението им в социалните мрежи.“
„Фалшивите новини“ стават все по-перфидни, по-професионално подготвени и поднесени - това също е един от изводите в анализа. Разпространението им е толкова бързо, че човек няма шанс да раздели житото от плявата.
„Не може бързо да се реагира срещу разпространението на фалшива информация. Опровержението винаги е по-бавно и винаги достига значително по-малко хора, отколкото „фалшивите новини“. Просто защото те „гъделичкат“ ниските страсти, целта им е да предизвикат силни емоции. В такива случаи човек препоства и „лайква“ спонтанно информацията, а това задвижва алгоритъма на социалната мрежа и разпространението става лавинообразно.
Какво могат да направят класическите медии, при положение, че потребителите на социалните платформи вероятно не гледат телевизия, не слушат радио и не четат вестници, дори и в интернет.
„Така е, но все пак традиционните медии имат своята публика, която може би ползва и социалните мрежи. Така че проверката на фактите и опровержението на фалшиви, подвеждащи информации е важно.
В същото време стои въпросът не придавам ли важност на „фалшивата новина“, когато я опровергавам? Медийните експерти, участвали в нашето изследване, смятат, че традиционните медии все още не могат да напипат правилния път, как едновременно да проверят и опровергаят дадена информация, без едновременно с това да се превърнат в разпространител и в услуга на автора на „фалшивата новина“. Балансът е много труден.“
