В България, Малта и Кипър няма нито задължение за физическо пребиваване на лице, което получава "златен паспорт", нито изискване за други действителни връзки с държавата, преди да бъде получено гражданство. Това гласи публикуваният днес (23 януари) доклад на Европейската комисия относно пропуските в системите на трите държави, за който се разбра още в началото на седмицата.
Става въпрос за т.нар. схеми за даване на гражданство срещу инвестиции. Специално в България условията са следните - ако чужд гражданин вложи поне 1 млн. лева в българската икономика, може да получи гражданство. А още през миналата година стана ясно, че държавата няма механизъм за следене на съответната инвестиция (действителна връзка в езика на Брюксел), на база на която дадено лице взема гражданство. След като стана ясно, че ЕК е изготвила такъв доклад, правосъдното министерство обяви, че се готвят промени в Закона за българското гражданство, за да бъде прекратена тази практика.
"Решението на една държава членка да предостави гражданство в замяна на инвестиции дава автоматично права по отношение на другите държави членки, и по-специално правата на свободно движение и достъп до вътрешния пазар на ЕС, за да се упражнява икономическа дейност, както и правото да гласуваш и да бъдеш избиран в европейски и местни избори. На практика тези схеми често се рекламират като способ за придобиване на гражданство на Съюза заедно с всички права и привилегии, произтичащи от него", предупреждава ЕК.
В специалния доклад на Брюксел изрично се посочват няколко области, в които ЕС може да пострада заради пробитите системи на България, Малта и Кипър. Става въпрос за:
1. Сигурност - проверките на кандидатите не са достатъчно надеждни и централизираните информационни системи на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), не се използват систематично, както би следвало.
2. Изпиране на пари - необходими са засилени проверки ("комплексна проверка"), за да се гарантира, че правилата за борба с изпирането на пари не се заобикалят, категоричен е Брюксел.
3. Укриване на данъци - необходими са мониторинг и докладване, за да се гарантира, че физическите лица не се възползват от тези схеми поради предимствата, произтичащи от привилегировани данъчни правила;
4. Прозрачност и информация - в доклада се констатира липсата на ясна информация относно начина, по който схемите се управляват, включително относно броя на получените заявления, одобрените или отхвърлените заявления, както и произхода на кандидатите. Освен това държавите членки не обменят информация относно кандидатите за такива схеми, нито се информират взаимно за отхвърлените кандидати.
От ЕК специално посочват, че оттук-насетне ще наблюдават изкъсо законовите практики и процедури за даване на гражданство. Брюксел ще следи дали системно се извършват всички задължителни гранични проверки и проверки за сигурност; стриктно се спазват изискванията на Директивата за дългосрочно пребиваване и Директивата за събиране на семейството; сумите, изплатени от кандидатите за гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции, се подлагат на проверка според правилата на ЕС за борба с изпирането на пари. Отделно ще се внимава и дали се обменя информация между различните страни-членки за правилното отчитане на данъци. Ще има и експертна група със специалисти от държавите-членки, която трябва да разработи система за обмен на информация и консултации относно броя на получените заявления, държавите на произход и броя на одобрените/отхвърлените от държавите членки заявления за гражданство и разрешение за пребиваване на лица въз основа на инвестиции.
До края на 2019 година Брюксел иска да бъдат разработени общ набор от проверки за сигурност при схемите за гражданство срещу инвестиции, включително специфични процедури за управление на риска.
