Европейската комисия публикува практически наръчник за критериите за обичайно пребиваване, който да подпомогне държавите-членки в прилагането на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност за европейските граждани, които са се преместили в друга държава-членка. Новият наръчник дава повече яснота за критериите на ЕС за обичайно пребиваване и ще се използва, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в други държави членки, съобщава Брюксел.
В изготвения съвместно с държавите-членки наръчник се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“. Съгласно правото на ЕС може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално-осигурителните схеми, отпускани по местожителство.
Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери, студенти) — в държавата-членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата-членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава членка.
Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване — например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност. Ако гражданин на Обединеното кралство се пенсионира в Португалия и прекарва по-голямата част от времето си там, мястото му на обичайно пребиваване става Португалия, независимо дали все още притежава жилище в Обединеното кралство и поддържа културни и икономически връзки с родината си.
