Европейската комисия предложи нов законодателен пакет от мерки за чистотата на въздуха в Европа.
С пакета от мерки на политиката за чист въздух се осъвременява съществуващото законодателство и се ограничават допълнително вредните емисии от промишлеността, пътното движение, енергийните инсталации и земеделието с цел да се намали пагубното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
В края на миналата година Европейската комисия порица България по отношение на промишленото замърсяване с азотен оксид и прах. Прогнозните данни за 2012 година показват, че страната ни за поредна година превишава таваните, определени от Брюксел.
Приетият днес пакет включва няколко компонента, а именно:
- нова Програма за чист въздух за Европа с мерки, които гарантират, че съществуващите цели ще бъдат постигнати в краткосрочен план, а новите цели във връзка с качеството на въздуха — в периода до 2030 г. В пакета са заложени също така мерки за подпомагане с цел ограничаване на замърсяването на въздуха, които акцентират върху подобряването на качеството на въздуха в градовете, стимулирането на научноизследователската дейност и нововъведенията и поощряването на международното сътрудничество;
- преработената Директива относно националните тавани за емисии с по-строги национални тавани за емисиите на шестте основни замърсителя
- предложение за нова директива за намаляване на замърсяването от средноголемите горивни инсталации, каквито са кварталните енергийни инсталации или тези в големи сгради, както и малките промишлени инсталации.
С новия пакет до 2030 година се очаква:
- да бъдат избегнати 58 000 случая на преждевременна смърт;
- да бъдат спасени от замърсяване с азот 123 000 кв. километра екосистеми (повече от половината от площта на Румъния);
- да бъдат спасени от замърсяване с азот 56 000 кв. километра защитени зони от мрежата Натура 2000 (повече от цялата площ на Хърватия);
- да бъдат предпазени от подкиселеняване 19 000 кв. километра горски екосистеми.
Само от ползите в сферата на здравеопазването на обществото ще бъдат спестени 40 — 140 млрд. евро от външни разходи и близо 3 млрд. евро от преки разходи предвид по-високата производителност на работната сила, по-ниските разходи за здравеопазване, по-големите земеделски добиви и по-малкия размер на щетите за сградите. Предложението ще добави и равностойността на около 110 000 допълнителни работни места под формата на повишена производителност и конкурентоспособност, тъй като ще се губят по-малко работни дни. Очаква се икономическият растеж да бъде повлиян положително в нетно изражение, смята ЕК.
