Европейската централна банка реши да остави основните си лихвени ставки непроменени, но увеличи както размера, така и продължителността на т.нар. "Пандемична програма за извънредни покупки" (PEPP), позната и като пандемична програма за "количествени облекчения", оказвайки по този начин допълнителна подкрепа за възстановяване на еврозоната от коронавирусната криза.
На редовното си заседание ЕЦБ запази без промяна основната лихва по операциите за рефинансиране (т.нар. репо лихва) на ниво от 0,00% и заемната си лихва на ниво от 0,25%. Тя остави без промяна депозитната лихва от -0,5%, след като тя беше понижена с 10 базисни пункта през миналия септември. Това означава, че на свободните резерви на търговските банки от еврозоната ще продължи да бъде налагана "наказателна" лихва от 0,5 на сто.
ЕЦБ обаче увеличи с 600 млрд. евро размера на одобрената през март "Пандемична програма за извънредни покупки на активи", по-известна като "пандемични количествени облекчения" до общо 1,35 трилиона евро, като в същото време удължи и срока на нейното действие поне до юни 2021 година спрямо досегашната крайна дата на 31-ви декември тази година.
Банката посочи, че ще извършва покупки на активи чрез програмата PEPP по гъвкав начин и ще реинвестира средствата по падежиращите облигации в своята PEPP програма най-малко до края на 2022 година.
Централната банка също така ще продължи нетните си покупки и по стандартната до преди коронавирусната пандемия програма за закупуване на активи (APP) с месечен темп от 20 милиарда евро, както и покупките според допълнителния временен пакет от 120 милиарда евро" до края на 2020 година".
Тя също така отбеляза, че лихвените проценти ще останат на сегашните или на по-ниски нива, докато в еврозоната не бъде достигната целева инфлация от малко под 2 на сто.
ЕЦБ отново потвърди, че е готов да коригира всички налични финансови инструменти според тяхната необходимост.
Банката очаква програмите за "количествени улеснения" да действат толкова дълго, колкото е необходимо, за да се подсили въздействието на настоящата стимулираща лихвена политика.
По-рано тази година ЕЦБ се ангажира да закупи еврооблигации на обща стойност от 1,1 трилиона евро до края на 2020 г. по двете си програми (PEPP и APP). Но дори и тези рекордни по размер покупки не успяха да доведат до по-значително намаляване на доходността на държавните облигации, емитирани от страни от периферията на 19-членния блок на общата валута (до намаление на цената на обслужване на държавния им дълг), особено що се отнася за Италия, която беше една от най-силното засегнатите от коронавируса страни и която още преди тази криза се бореше с прекомерната дългова тежест.
Според редица икономисти и анализатори обаче ЕЦБ е на път да изчерпи квотата си за закупуване на еврооблигации още до тази есен, което поражда някои съмнения относно нейния капацитет или желание за закупуването на определен размер на облигации, който е необходимо за поддържане на по-ниска доходност на съответните държавни ценни книжа.
Засегната силно от пандемията на коронавируса, икономиката в еврозоната ще наблюдава рязко свиване от 8,7 процента през 2020 г., преди да отскочи през 2021 г., заяви шефът на ЕЦБ Кристин Лагард.
Очаква се растежът да достигне 5,2 процента през следващата година и 3,3 процента през 2022 г., каза Лагард, предупреждавайки, че степента на тазгодишната рецесия "ще зависи изключително от продължителността и ефективността на мерките за ограничаване", както и от политиките за намаляване на икономическото въздействие на кризата.
Вижте още:
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 4 юни
