Руската главна прокуратура обяви дейността на „Трансперънси интернешънъл“ (TI) за нежелана на територията на Руската Федерация. В унисон с традиционната руска шпиономания властите изтъкват факта, че тази международна неправителствена организация, която има седалище в Берлин, е "управлявана от граждани на чужди държави". Защо Кремъл атакува така активно антикорупционната организация по време на война?
Статистика и шпиономания
Не са минали и две седмици, откакто Държавната дума разреши на правителството да засекретява каквито си поиска статистически данни. Дейността на руския държавен апарат в контекста на продължаващата война в Украйна става напълно непрозрачна. А новите закони за секретност изобщо не са временни – ако Русия бъде победена в Украйна, а Путин запази властта си, те едва ли ще бъдат отменени. Това е мечтата на всяка бюрокрация - да няма външни критици, нито публична отчетност.
Ясно е зад какво се крият руските бюрократи – зад плашилото „вражески агенти“. През 1960-те години, когато вече е било възможно да се шегуваш с властите, без да рискуваш да попаднеш заради това в затвора, сатирикът Аркадий Райкин пародира тази пословична руска подозрителност с една шега за съветските летища. Оттогава много неща са се променили, но манталитетът на руския чиновник, а още по-малко на хората от службите, си е останал непроменен.
Повече от две десетилетия „Трансперънси“ се бори активно за въвеждането на максимално строги и прозрачни правила в Русия, за да стане възможно гражданите да получават от държавните органи важна за обществото информация. В началото на управлението на Путин властите също не бяха много активни в това отношение, но мнозина смятаха, че се работи срещу корупцията. Просто тогава Путин използва прозрачността, за да разкрие конкурентите си в държавния апарат. А след като получиха пълната власт, управляващите в Русия започнаха да се уморяват от тази откритост.
С избухването на войната в Украйна двете части на тяхното съзнание - параноичната и клептократичната - се сдобриха. Те се страхуват от шпионите и искат да продължат да паразитират свободно върху руската държава. Никаква прозрачност или откритост, особено международна прозрачност, не им е нужна.
Корупцията е в основата на стабилността
"Като организация, бореща се срещу корупцията, тя („Трансперънси интернешънъл“ - бел. ред.) се меси във вътрешните работи на Руската федерация, което представлява заплаха за основите на конституционния ред и сигурността на страната", се казва в аргументите на Главната прокуратура. Дори противниците на режима на Путин не биха могли с такава откровеност да твърдят, че борбата срещу корупцията е заплаха за настоящия руски режим.
Сега активно се дискутира дали да продължават антикорупционните разследвания, като се взима предвид, че колкото повече пари откраднат клептократите на Путин, толкова по-малко ще има за армията, която продължава кървавата си агресия срещу Украйна. Има някакъв здрав смисъл в разсъжденията за това, че на руските генерали и производители на оръжие трябва да се позволи да крадат колкото се може повече. Убеден съм, че ще е най-добре, ако всяко бъдещо антикорупционно разследване се допуска само ако властите предварително проверят дали то не пречи на путинския елит да краде средства от военните поръчки.
Не бива да забравяме, че корупцията е смазката, без която Путин не би могъл да изгради сегашния руски режим и да си осигури пълно послушание на елита. Той не пое управлението на страна, свободна от корупция, защото такава имаше в изобилие и при Борис Елцин. Но именно Путин я превърне в системна, като преобразува управляващата класа в мафиотски клуб.
Автор: Иван Преображенский, Дойче веле
