Икономически проблеми, но и въпроси, свързани с националната идентичност и манталитет, предопределиха изхода от изборите за Европарламент. Крайнодесните партии са във възход, се казва в коментар на "Дойче Веле" за европейските избори.
Колкото и да са различни резултатите в отделните европейски държави, някои общи тенденции несъмнено се долавят: например засилването на националистическите и крайнодесни партии. На какво се дължи това?
Докато Германия даде ясен политически сигнал в полза на Европа, резултатите от други страни са стряскащи. Във Великобритания например ясна победа извоюва евроскептичната, антиимигрантска Партия за независимост на Обединеното кралство (UKIP), която събра 27 на сто от гласовете - значително повече, отколкото на европейските избори през 2009 г. (16,5%). С близо 25 на сто от гласовете, крайнодесният френски Национален фронт на Марин Льо Пен стана най-голямата политическа сила в страната. В емоционална реч френският премиер Манюел Валс определи резултатите като "политически шок" и "труден момент за Франция и за Европа". Според Марин Льо Пен резултатите са "делегитимирали" сегашния парламент в Париж. Тя настоя за разпускането му и за оставката на премиера Валс.
И в други европейски страни десните и антиевропейски настроени партии успяха да засилят позициите си. В Дания Датска народна партия убедително спечели вота, налагайки се като най-силна политическа сила в страната. Едва на второ място остана Социалдемократическата партия на министър-председателката Хеле Торнинг-Шмит. В Австрия националистическата Партия на свободата значително увеличи влиянието си в сравнение с европейските избори през 2009 г. Крайнодясната партия "Йобик" в Унгария също постигна силен резултат - втори след този на управляващата дясноконсервативна партия на премиера Виктор Орбан /ФИДЕС/. Редица антиевропейски десни политически групировки в различни страни-членки на ЕС вече оповестиха, че след изборите ще образуват обща фракция. За тази цел са необходими най-малко 25 депутати от седем страни-членки.
Резултатите имат национален контекст
Според политолога Клаус Гьотц, изборните резултати отразяват не толкова общоевропейските настроения, а конкретната политическа ситуация във всяка една от 28-те европейски страни; вотът във Франция например ясно показва това. Изборният резултат на Националния фронт, според Гьотц, се е очертавал още преди седмици - по време на общинските избори в страната. В интервю за Дойче веле политологът твърди, че президентът Оланд има един-единствен изход: да се опита да ускори реформите, ако иска да оцелее политически.
Експертът обяснява резултатите от френския вот с няколко различни причини - икономически, но и културни, като например дискусиите около националната идентичност. В тази ситуация Националният фронт печели гласове с антиимигрантски, антиевропейски и ксенофобски пароли. Освен това големите, утвърдени партии страдат от различни собствени проблеми, с което са отворили допълнителни възможности за засилването на радикалните сили.
Европейските избори обаче обикновено обаче са по-различни от изборите на национално равнище. Избирателите са наясно, с други думи, че онова, за което дават гласа си, не ги засяга така пряко и непосредствено, както при гласуването на национално равнище. Ето защо те могат да си позволят да използват вота на европейските избори и като един вид "протестен вот" за управляващите в собствената им страна.
