В Украйна има заплаха от срив на консенсуса, определящ политическите и военните решения, взети от страната досега, пише Die Welt. Володимир Зеленски даде интервю за британската телевизионна компания BBC. Държавният глава изглеждаше стегнат, но изтощен. Украйна търпи големи загуби, каза той, без да посочи точни цифри. Колко дълго страната му може да издържи зависи не само от морала на въоръжените сили, но и от гражданско-военната солидарност и от единството на Запада: Кой ще диктува мира в Украйна: Русия се демилитаризира и хвърля всичко сега (ОБЗОР - ВИДЕО)
Проучвания показват, че 60 до 70% от украинците все още подкрепят продължаващата вълна от наборна служба във въоръжените сили. В интернет обаче се появиха видеоклипове, в които мъже на военна възраст се крият от служители на военната служба или им оказват съпротива.
Украинската армия е доволна от новите западни оръжейни доставки. Въпросът за тяхното продължаване обаче остава открит във връзка с евентуалната победа на Доналд Тръмп на изборите. Републиканският кандидат за президент може да спре доставките на оръжия. Кандидатът за вицепрезидент на републиканците през 2024 г. Джеймс Дейвид Ванс каза, че не го интересува какво се случва в Украйна. Няма сигурност в нищо и това принуждава Зеленски да бъде прагматичен и да търси нови дипломатически успехи. Изведнъж все по-често започнаха да се чуват гласове за необходимостта от преговори за Украйна. Още: Ройтерс: Путин иска примирие при запазване на сегашната фронтова линия в Украйна
Безкомпромисният политически курс, който само допреди няколко месеца изглеждаше за Киев единствено възможен, забележимо се променя. Въпреки че Зеленски устно се придържа към целта за връщане на всички територии, окупирани от Русия, тоест до границите от 1991 г., "силата на дипломацията" може да се използва за оказване на натиск върху Русия. Тогава ще стане възможно дипломатическото решение на въпроса за връщането на изгубените територии, обяви украинският президент в интервю за Би Би Си.
Нещо повече, Зеленски индиректно посочи, че би искал да разговаря с руския диктатор, обвинен за масово отвличане на украински деца, Владимир Путин, което преди това той отказваше (бел. ред. - Зеленски беше готов на преговори с Путин и го казваше всеки ден, докато не се случи клането в Буча и не стана ясно какво са правили руснаците там). "Който и да е начело в Русия", каза украинският лидер, той ще разговаря с него. Зеленски очаква руски представители да присъстват на втората конференция за мир в Украйна, която Киев иска да проведе преди президентските избори в САЩ. Тази инициатива се подкрепя от САЩ, но Москва засега я отхвърля. Руското външно министерство заяви, че страната няма да участва в нея.
Мнението на украинския народ
Кремъл изглежда приветства предпазливата промяна в настроенията по въпроса за готовността за преговори с Путин. Думите на Зеленски "са по-добри, отколкото да говорим за бой до последния украинец", каза прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, използвайки позната руска реторика. Още: Песков: Лъжа е, че Путин е предлагал на САЩ замразяване на войната в Украйна
Зеленски изглежда следи общественото мнение в Украйна. Според проучване, проведено от авторитетния Украински център за икономически и политически изследвания, 44% от украинците считат, че е дошло време за преговори. Това контрастира с 35%, които досега са отхвърляли преговори. Повече от 80% от анкетираните не искат да се отстъпи територия на Русия, както Владимир Путин изисква, за да започнат мирни преговори. Само 7,6% от анкетираните са готови да бъде направено това.
Примиряването на двете противоположни позиции на украинското общество с реалността е голяма и може би непосилна задача за Зеленски. Но не само той постоянно пътува в чужбина, за да защитава украинската позиция. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба също поддържа диалог дори с геополитически трудни партньори. Той посети Китай, където се срещна с външния министър Ван И.
На срещата на върха в Сингапур, Зеленски нападна Китай с твърдения, че Пекин се е опитвал да попречи на някои страни да участват в конференцията за Украйна в Швейцария. Критиките обаче изглежда не са пречка за двустранните контакти. Киев не е загубил надежда да убеди Китай да подкрепи "формулата за мир" на Зеленски, чиито ключови точки са териториалната цялост на Украйна и изтеглянето на руските войски, колкото и малко вероятен да е успехът на тези усилия.
Целта на украинската дипломация е най-малкото да осигури основа за преговори по "токсичните мирни предложения" на Москва, които могат да бъдат обсъждани например в Пекин. Китай официално е неутрален и призовава за преговори. Но в действителност печели пряко от войната в Украйна, като купува евтини руски петрол и газ. Много китайски компании навлизат на руския пазар след напускането на западни производители като Volkswagen. Освен това Китай доставя електронни компоненти за руската отбранителна промишленост, понякога заобикаляйки санкциите. Следователно мотивацията на Китай за бързо прекратяване на войната най-вероятно е ниска. Още: САЩ трябва да накарат Украйна да преглътне примирие с Русия, зоват от Китай
Русия трябва да допринесе за решението
Днес Русия е по-зависима от Китай отвсякога. Всяко споразумение със Запада отново ще даде на Путин повече възможности и ще намали влиянието на Китай върху Москва. От украинска гледна точка така нареченият "китайски мирен план" в никакъв случай не представлява нещо заслужаващо внимание. В него дори не се споменават "военни действия" и не се формулира конкретен призив към Русия.
Въпреки желанието на Украйна да преговаря, в крайна сметка Русия е тази, която трябва да се съгласи на мирно уреждане. Путин има много задачи: засега той гледа да избегне нова вълна на мобилизация и съответно е принуден да плаща все повече пари, за да привлече военнослужещи по договор и да компенсира жертвите. В Москва размерът на еднократното плащане да се запишеш в армията е еквивалентен на 20 000 евро (1,9 млн. рубли), пише още Die Welt. Още: Страхът от връщащите се руски войници от Украйна се промъква в Русия (ОБЗОР - ВИДЕО)
Според мозъчния тръст Re:Russia общите разходи за личен състав на руските въоръжени сили могат да възлязат на 3 трилиона рубли годишно (около 31 милиарда евро), или около 1,5% от брутния вътрешен продукт.
След 2,5 години военни действия руските ресурси за войната не са изразходвани, но количеството им значително е намаляло. Но докато Путин счита, че все още има предимство, той едва ли ще преговаря, независимо дали това е реториката на Киев или не - докога обаче ще е така: Русия залага на друга стратегия в Украйна, не на война на изтощение: Украински експерт
Автор: Павел Локшин
Превод: Ганчо Каменарски
