Изтеглянето на американски войски от Афганистан и създаването на нов военен съюз между Австралия, Великобритания и САЩ, не успя да накара страните от Европейския съюз да се обединят за разработване на обща външна и отбранителна политика. Това коментира германското издание Der Spiegel, предава Агенция "Фокус". Вместо очакваното сближаване на неофициалната среща на високо равнище в Словения, се разгърна „неясен дебат“: различията между Франция, която се застъпва за „освобождаване от САЩ“, и балтийските и източноевропейските страни, които изцяло разчитат на НАТО, не бяха преодоляни.
Срещата в Бърдо край Кран беше значително различна от всички предишни: държавните и правителствени ръководители на Общността се срещнаха не в столицата, а в малък замък близо до Любляна. „На хоризонта се издигат скалисти планински върхове и от време на време във въздуха се усеща слаба миризма на тор. Този пейзаж се превърна в символ на протичането на срещата: световната политика е някъде другаде, а Европа е провинция“, отбелязва Der Spiegel.
От редакцията припомнят, че това беше първата среща на държавните и правителствени ръководители на ЕС след фиаското, свързано с изтеглянето на войските от Афганистан и създаването на военен съюз между Австралия, Великобритания и САЩ, който доведе до сериозни разногласия между Вашингтон и Париж. И изтеглянето на войските, и сделката за подводниците бяха приветствани като „сигнал за събуждане“ за европейците, който да ги мотивира да се обединят, за да разработят обща външна и отбранителна политика. Сега обаче е ясно, че призивите не са били достатъчни - поне засега.
Според председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, срещата в Бърдо край Кран трябваше да се съсредоточи върху ролята на Общността в света. На фокус трябваше да бъде изтеглянето на войските от Афганистан и връщането на талибаните на власт в Кабул. Освен това трябваше да се говори за ролята на ЕС в отношенията между САЩ и Китай. Германският канцлер Ангела Меркел също повдигна въпроса за миграцията и граничния контрол, докато няколко други лидери засегнаха въпроса за повишаване на цените на енергията. И, разбира се, стана дума и за новото партньорство за сигурност между Австралия, Великобритания и САЩ, пакта AUKUS, довел до разтрогване на многомилиарден договор за изграждане на подводници между Париж и Мелбърн. AUKUS даде ясно да се разбере на европейците, че от гледна точка на САЩ те не играят значителна роля в ИндоТихоокеанския регион.
Всички, които очакваха сближаването на страните от ЕС, осъзнаха грешките си. В Бърдо край Кран се формираха „класически фронтове“: от една страна, Франция, която - в момента още по-силно - подкрепя „освобождаването на ЕС от САЩ“. Държавният й глава Еманюел Макрон даде да се разбере, че гневът му заради прекратяването на договора за подводниците все още не е отшумял. На въпроса дали американският президент Джо Байдън смята Франция все още за важен партньор на САЩ, той отговори: „Ще видим. Вярвам само на фактите“.
От друга страна, балтийските и източноевропейските страни, изправени „пред лицето на агресивна Русия“, изцяло разчитат на НАТО и партньорството със САЩ. Литовският президент Гитанас Науседа например на страницата си в „Туитър“ обяви САЩ като „ключов партньор“ на ЕС. Страни като Германия и Нидерландия търсят средно положение, един вид златната среда. Според нидерландския премиер Марк Рюте страните от ЕС трябва да положат повече усилия за създаване на собствен отбранителен потенциал. В същото време е необходимо да се работи за подобряване на трансатлантическите отношения. „Всички сме съгласни, че и двата елемента трябва да присъстват“, каза Рюте. Той отбеляза, че сега „някои държави искат повече от ЕС, докато други искат повече от НАТО“.
Същият подход се наблюдаваше в „устните заключения“ на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел след срещата на върха. Според него ЕС се ангажира с принципа на многостранност, отхвърля протекционизма и се стреми да „засили способността си да действа автономно, за да се превърне в по-ефективна и самоуверена сила на международната сцена“ - не само по отношение на икономиката , но и в областта на сигурността и отбраната. Според източници италианският премиер Марио Драги е призовал за по-голям прагматизъм: вместо „неясни дебати“: ЕС най-накрая се нуждае от документ, който конкретизира належащите му задачи. Но това може да отнеме известно време. Според анонимен дипломат ЕС просто все още не може да каже ясно какво мисли. Общото стратегическо направление в момента дори не е в началния етап на развитие.
Това ще се промени през следващите месеци: през ноември Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел ще представи проект на първата военна концепция на ЕС – „Стратегически компас“, който държавните и правителствените ръководители ще обсъдят на срещата на върха през декември. Според Мишел през юни 2022 г. ЕС планира да подпише с НАТО нова политическа декларация. Не е известно дали дотогава ЕС ще успее да преодолее вътрешните си спорове. Това до голяма степен се дължи на неизбежното излизане на Ангела Меркел от политиката. Мнозина са загрижени, че освен германския канцлер, в момента няма никой, който да може да преодолее различията между Изтока и Запада.
Както отбелязва Der Spiegel, след срещата на върха в Бърдо край Кран е ясно, че Макрон „не може или не иска“ да направи това в момента. Някои държави смятат, че в спора със САЩ за AUKUS Франция иска да използва ЕС за свои собствени цели и игнорира интересите на сигурността на източноевропейските страни. В спор с правителството на Обединеното кралство относно правата за риболова Париж също иска да използва ЕС. „Макрон не може да изгражда мостове на Изток“, подчерта дипломат. „Първо, той трябва да разбере, че в ЕС, освен Париж, Берлин и Рим, има и други“.
