Хората, участвали активно в тежки военни действия, никога не се прибират у дома същите. Ако изобщо се приберат. Точно тази част, отнасяща се до психологическите последствия за всички войници и техните семейства, е твърде невидима и стои далеч зад темата за икономическите и териториалните последствия от една война.
А човешките загуби, непоправимите щети за психиката и разбитите животи на семействата са също толкова тежки, колкото и всички останали проблеми, породени от големите войни по света. Уви, в последните години стана ясно едно - не сме чак толкова далече дори от Трета световна война, затова може би е добре да чуем какво казва един ветеран от Първата световна, който е бил интервюиран на 106-годишна възраст.
Да живееш под дъжд от куршуми
Interview with 106 year old World War I veteran pic.twitter.com/aiSkKuiMC7
— Historic Vids (@historyinmemes) May 26, 2024
Ето какво казва в краткото си интервю:
Често ли бяхте под артилерийски обстрел?
- През цялото време. Така живеехме.
Какво беше чувството?
- След известно време спираш да му обръщаш внимание. Спираш да се притесняваш. Казваш си: "Ако ме уцели, уцели. Ако ме пропусне, пропусне. Просто спираш да обръщаш внимание на снарядите, които падат около теб. Няма как да се тревожиш през цялото време, нали така?
А обгазявали ли са ви?
- През цялото време. Практически във всеки снаряд имаше газ. Да, няколко пъти бях тежко обгазяван. Но... така и не отидох на лекар.
Още: Мащабът на ампутациите в Украйна достигна нивото от Първата световна война (ВИДЕО)
