Университетите във Великобритания очакват спад на европейски студенти с 84% при приема на кандидати догодина. Причината - новината за финализирането на Brexit и вероятността студентите, които започват обучението си тази есен да бъдат последният випуск, обезпечен с държавно финансиране.
На този фон появата на коронавируса и усложняването на епидемичната обстановка в световен мащаб повлия изключително много върху кандидатстудентската кампания и на процедурите по прием.
Не се отчита отлив на българските младежи, избрали да продължат образованието си зад граница, твърдят образователни консултанти, цитирани от БНР.
Кандидатстудентската кампания за прием през 2021 година започва при неизвестни обстоятелства.
За момента британските университети настояват европейските студенти да бъдат приемани като международни студенти. Това автоматично отлага възможностите за държавно финансиране и увеличава размера на таксите, които започват от 10 хиляди лири и стигат до 40 хиляди при някои магистратури, пояснява Благовеста Ефтимова. „Голяма драма е това за университетите. Освен че интернационалното представителство намалява, намалява и броят студенти – това са си чисти средства, които идват от тези студенти.“
През 2019 година европейските студенти, избрали да продължат своето образование във Великобритания, са наброявали близо 150 хиляди души. Въпреки че значителна част от кандидат студентите елиминират Великобритания като образователна дестинация, други запазват надеждата, че до края на кампанията може да се появят благоприятни перспективи най-вече от гледна точка на учебни такси и финансиране. В допълнение – те не могат да намерят желаната специалност другаде.
На този фон тази година британската държава премахна лимита за брой приемани студенти. Всеки университет сам си прави сметка колко студенти може да обучи и за предстоящата учебна година са приети значително повече студенти от обичайния.
Ако упорството на британското правителство продължи, нидерландските университети ще бъдат основните печеливши, смята Благовеста Ефтимова. За миналата година малко над 3 000 български младежи са избрали да учат там. Отново най-много студенти избират да учат бизнес, мениджмънт и икономика. На второ място като най-популярна специалност вече е психология. Новост е и покачването на интереса към инженерните и технически програми, които изместват тези по изкуства и дизайн – популярни в предходните години.
„Очакваме сега да има завишено кандидатстване, но и завишена селекция в Холандия“, подчертава образователният консултант.
Германия, Франция, Белгия, Люксембург също ще поемат част от кандидатите. Там спецификата е че повечето качествени програми са на местните езици. Затова от няколко години се отчита по-активно изучаване на немски и френски език като основен в гимназиалния етап, а английският остава допълващ, посочва Ефтимова. „Защото много от немските университети искат двуезични програми, даже има програми с три езика.“
В Ирландия всички програми са на английски, но може би заради своята отдалеченост до този момент страната не е била център на студентския интерес. Страната предлага и обучение по медицина, архитектура и хуманитарни специалности, каквито Нидерландия не предлага на английски език, уточняват образователни консултанти. В Ирландия обаче има по-малко университети, българската диплома е непозната и тепърва трябва да се правят проучвания и консултации, за да бъдат приемани по-лесно български студенти.
И докато миналогодишната кандидатстудентска кампания беше белязана от Brexit и притесненията дали условията за българите ще бъдат променени, водещата тема тази година и в образованието зад границата остава Covid-19. Пандемията доведе до редица промени - удължени срокове за кандидатстване и безпрецедентен онлайн прием на кандидат студенти, както и отлагане на старта на академичната година.
