България ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз 6 месеца по-рано. Това стана факт след решението на Великобритания да се откаже от ротационното председателство на Съюза.
В момента председателството на Съвета на ЕС е поето от Словакия, която ръководи от юли до ноември тази година, а след нея е ред на Малта. Тя ще води Европа от януари до юли 2017 година. Всяко председателство продължава 6 месеца.
След Малта обаче е ред на Великобритания, която сега вече гласува за напускане на ЕС и днес, 20 юли, реши, че се отказва. Тя трябваше да поеме Европа от юли до декември 2017 г., а след нея поста да поеме Естония.
На България се падаше следващия ред – тоест от юли до декември 2018 година. От това следва, че ще поемем ЕС още от началото на 2018 година.
Работата, която ще трябва да извърви страната ни като председател на Европейския съюз е сложна: тя трябва да организира и ръководи работата на Съвета на ЕС, да ръководи заседанията на всички нива в Съвета и движи напред дейността на Съвета във връзка с Европейското законодателство, трябва също да насърчава сътрудничеството между държавите членки и да осигурява непрекъснатост на Дневния ред на ЕС и постигането на общите цели.
България трябва да има активна роля във формулиране на приоритети по политиките и да представлява Съвета на ЕС в отношенията му с другите органи и институции на ЕС, трети страни и общността.
Поемането на председателството на Съвета ще позволи на България да постави в центъра на дневния ред на ЕС ясни приоритети, които са от ключово значение за страната и Европейския съюз.
До 50 души администрация са предвидени да бъдат назначени в Националния център по подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
До момента сметката по подготовката на председателството показва, че за 2016 г. от първоначално планираните близо 7 млн. лв. (точната сума е 6 967 000 лв.), общите разходи по подготовката ще набъбнат на 7 341 000 лв., а общият бюджет за трите години се увеличава от 49 858 000 на 50 232 000 лв.
Председателството щеше да промени и "домът" на депутатите, като беше планирано те да бъдат изместени в бившия Партиен дом. За целта бяха отделени още 25 млн. лева, като приоритет е ремонтът на зала "Св. София".
Преустройството щеше включва изграждането на стъклен купол над пленарната зала, амфитеатрален под, нови земетръсни пояси, както и цялостна интеграция с всички околни зони, подходи и връзки в структурата на сградата на Народното събрание. За постигане на целите трябваше да се изгради ново крило на сградата във вътрешния двор.
Изтеглянето на председателството обаче поставя всичко това под сериозно съмнение, като анализатори поставят под сериозно съмнение дали страната ни ще успее да се справи с подготовката за председателството за толкова кратък срок.
