За последните 7 години площите за биоземеделие в рамките на ЕС са скочили драстично, като ръстът е над 35%. Данните са на Евростат, предаде БГНЕС.
Сред държавите с най-голям дял в биоземеделието са Австрия, която държи първенството с 23.4% по биопроизводство сред общата използвана земеделска площ, следвана от Естония с около 19.6% и Швеция – с 19.2% от общите обработваеми площи.
След тях се нареждат Италия - 14,9%, Чехия - 14,1%, Латвия - 13,9% и Финландия - 11,4%.
"Когато в Европа се говори за зелена сделка, а в Европарламента се готвят да гласуват 25% биологични площи в рамките на общността до 2030 година, е някак си обидно слънчева България да е с едва 4-5% биопроизводство", твърди председателят на Българската асоциация на биопроизводителите Албена Симеонова.
Според данни на Министерството на земеделието и храните в последните седем години сертифицираните площи за отглеждане на биологични култури са се увеличили с над 7 пъти. Към 2018 г. площите в система на контрол са 162 332 хектара, а към 2011 г. те са били 26 622 хектара.
От 2015 година насам България заема едно от челните места по площи с лозя, отглеждани по методите на биологичното земеделие в ЕС.
