Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

България и Северна Македония през 2024 г.: Нищо за македонските българи

28 декември 2024, 09:00 часа • 1854 прочитания

През изминалите 12 месеца българо-македонските отношения не отбелязаха почти никакъв напредък. И тази година не се стигна до вписване на българите като признато малцинство в македонската конституция. Причината за това бяха управляващите в Северна Македония. И тази година бяхме свидетели на провокации, грозни обиди и измислени скандали. Новото е, че през 2024 година властта в Скопие се смени, както и че в българо-македонските отношения опита да се намеси и унгарският премиер Виктор Орбан, чиято страна председателстваше ЕС половин година. 

Българите в македонската конституция

Две години след френското предложение - и тази година властта в югозападната ни съседка не свърши нищо по въпроса с вписането на българите в македонската конституция. Нещо, което самата Северна Македония е приела като условие за започване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Поради липсата на напредък по този въпрос, Европа раздели Албания от Северна Македония по пътя към Европейския съюз.

Вписването на българите в основния македонски закон е важно заради репресиите срещу тях и тормоза поради българския им произход. Пример за това през 2024 година са обвиненията от страна на властта в Скопие срещу македонските българи от бившия клуб в Битоля по повод събитието им за Деня на народните будители. Недоволството на македонската власт е, че събирането било в сградата, в която се помещавало сдружението през 2022 г., което вече е заличено, а на фасадата отвън все още се веело българското знаме. Ето защо заместник-председателят на македонското събрание и член на ЗНАМ Весна Бендевска е подала сигнал до Основната прокуратура (ООП) в Битоля, че българският клуб „Иван Михайлов“, въпреки че е заличен от Централния регистър през март миналата година, продължава своята дейност и публикува съдържание в социалните мрежи, по думите ѝ „насочено срещу националните чувства на македонския народ, историята, езика и културата“.

Действията на заместник-председателя на македонския парламент дойдоха дни преди делото в битолския съд срещу бившия председател на клуба Люпчо Георгиевски, който беше обвинен в расизъм и ксенофобия през май миналата година. Самият Георгиевски отвърна с коментар в социалната мрежа Facebook, обвинявайки Бендевска в използване на съдебните власти като инструмент за политически сметки срещу българите.

"Нелегално комуникираме с македонските българи, защото това не е безопасно за тях", обобщи ситуацията директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова през септември 2024 г. пред ресорната комисия в парламента, добавяйки, че агенцията не настоява за срещи с македонските българи, защото това не е безопасно.

Междувременно обаче избраният през тази година президент на съседката ни Гордана Силяновска-Давкова "изравни" вписването на българите с така нареченото македонско малцинство в България, каквото не съществува.  Думите на Давкова за "македонско малцинство" в България изглежда са възраждане на идеята за така нареченото македонско малцинство на българска територия. Последователи на нелегалната организацията със затихващи функции ОМО "Илинден"-Пирин пропагандират наличието на такова малцинство у нас от години и дори спечелиха европейски дела за дискриминация. ОЩЕ: Силяновска е потвърдила пред Радев: Българите ще бъдат вписани в Конституцията, но след като РСМ влезе в ЕС

Нелегалното формирование е познато от края на 90-те години на XX век и буквално се състои от шепа хора. Първоначално е регистрирано като политическа партия, но през февруари 2000 г. регистрацията е прекратена от Конституционния съд на Република България, който определя дейността ѝ за противоречаща на Конституцията като "насочена срещу териториалната цялост на страната". Заради отказа на регистрация на партията, България многократно е осъдена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург. 

По-късно през годината Давкова спря да говори за македонско малцинство, но постави условие пред българския президент, че българите ще бъдат вписани в македонската конституция, но след като Република Северна Македония влезе в Европейския съюз. 

Опити за предоговаряне

След като първата жена президент в югозападната ни съседка Гордана Силяновска-Давкова встъпи в длъжност, като не произнесе конституционното име на страната и създаде международен скандал с Гърция, тя започна да се прави на неразбрала и по отношение на Договора за приятелство с България, а други представители на властта и на партията на Мицкоски ВМРО-ДПМНЕ заговориха за денонсирането му, въпреки че той и Преспанското споразумение бяха причините за приемането на Скопие в НАТО. Ето защо ЕС и НАТО, както и България напомниха на нашите съседи да спазват договореностите. ОЩЕ: Вице на Мицкоски иска денонсиране на Договора с България

2024 година беляза и с неуспех опитите на правителството на Северна Македония и на самият Християн Мицкоски да предоговарят преговорната рамка от 2022 г. с България.  Мицкоски поиска това през юни, което срещна отпор както от България, така и от Европа. "Предоговаряне на вече поети международни ангажименти би довело само до ново отдалечаване от старта на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС", бе отговорът на страната ни.

По-късно посланикът на ЕС в Скопие Дейвид Гиър поряза мераците на Мицкоски, призовавайки македонското правителство да спази задължението за вписване на българите в Конституцията и подчерта, че Преговорната рамка с ЕС няма да се промени.

Измислени скандали и грозни обиди

Разбира се, както всяка година, не липсваха скандали и провокации от македонска страна. Миналата година бяха черните списъци с българи, тази година ябълка на раздора се оказа липсата на един флаг. 

След като не успя да се срещне с Румен Радев в Рим по време на честването на 24 май, македонският президент Гордана Силяновска-Давкова дойде на опера в София, като визитата ѝ нямаше характер на държавно, официално или работно посещение. Макар и в тези случаи поставянето на македонския флаг да не е задължително, липсата му по време на срещата ѝ с българския държавен глава предизвика напрежение в Северна Македония. По този повод българският посланик Желязко Радуков бе привикан за протестна нота от македонското външно министерство, която той отказа.  ОЩЕ: "Мислех да си тръгна": Силяновска проговори за срещата си с Радев и отсъствието на македонското знаме

Кулминацията на реакциите в Северна Македония беше тази на македонския вицепремиер Александър Николоски, който нарече българите мизерни и нецивилизовани. Това от своя страна предизвика вълнение и в България. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова за оставката на македонския вицепремиер, а други партии дори заговориха за отзоваване на посланика ни в Скопие, но до това не се стигна. ОЩЕ: В Северна Македония си изпуснаха нервите, но нека да не "драскаме клечката"

"Посредникът" Орбан

Друг важен момент от българо-македонските отношения през 2024 година беше опитът на унгарския премиер Виктор Орбан да се намеси в тях. През септември той пристигна на изненадваща визита в Охрид, като впоследствие стана ясно, че Орбан предлага да е посредник между България и Северна Македония. Предложението на Орбан срещна голямо недоволство от страна на мекедонските българи, както и на техните потомци в България. 

"Няма нужда Унгария да посредничи между София и Скопие. Това, което Унгария би казала по заобиколен път като посредник, Скопие по всяко време може да го каже на България в пряк разговор", се посочваше в декларация на Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от Северна Македония и приятели. ОЩЕ: Македонският въпрос, обяснен като за Орбан: Спас Ташев призова Унгария да помогне на Скопие да се демократизира

Междувременно в края на годината Орбан направи изненадваща визита и в България, срещайки се с президента Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. В официалните съобщения и изявленията след двете срещи не бе повдигнат Македонския въпрос, но преди визитата на Орбан Борисов коментира, че България трябва да стане лидер на Балканите, както е било преди 4 години, както и че все по-мощно Унгария се включва в процесите, свързани със Западните Балкани.

"Виктор Орбан ми е приятел от 20 години и го познавам почти колкото мене си. Никой няма да изпусне шанса да стане лидер, когато другите са много слаби. Радвам се, че идва, че ще мога да го видя, но ние бяхме лидерите, когато аз бях премиер на България", заяви Борисов на 18 декември.  

Ще сменят македонския посланик у нас

В края на годината законодателната власт в Скопие предложи посланикът на Северна Македония в София Агнеса Руси-Поповска да бъде сменена, защото процедурата за назначаването не е била спазена напълно.

Поповска встъпи в длъжност на 10 октомври 2022 г., когато връчи акредитивните си писма на държавния глава Румен Радев. Иначе бе назначена на поста с указ на 9.09.2022 г. от тогавашния македонски президент Стево Пендаровски, след като още през март получи одобрението на българското МВнР. Кандидатурата на Поповска мина за одобрение и през македонския парламент. Сега обаче от ВМРО-ДПМНЕ настояват, че тя не е била изслушана от парламентарната външна комисия тогава и така процедурата за изпращането не е била спазена.

Евентуалното изтегляне на Поповска ще дойде в средата на мандата ѝ у нас. Не е ясно колко време ще отнеме изпращането на неин заместник. А формалното оставане на мисията на Скопие у нас без ръководител реално ще принизи дипломатическите ни отношения. Всъщност преди идването на Поповска приблизително две години и половина РСМ нямаше свой посланик в България, след като през април 2020 г. изтече мандатът на Мариян Гьорчев. ОЩЕ: Скопие сменя посланиците си в София и Брюксел

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Деница Китанова
Деница Китанова Отговорен редактор
Новините днес