Европейската комисия прие Пакет за разширяването за 2022 г., в който се предоставя подробна оценка на актуалното състояние и напредъка, постигнат от Западните Балкани и Турция по техния път към Европейския съюз. В него се обръща специално внимание на осъществяването на основни реформи, както и ясни насоки за бъдещите приоритети в областта на реформите. Документът е публикуван на официалния сайт на ЕК.
Комисията препоръчва Съветът да предостави на Босна и Херцеговина статут на страна кандидатка, при условие че бъдат предприети редица стъпки за укрепване на демокрацията, функционалността на държавните институции, върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност, гарантирането на свободата на медиите и управлението на миграцията в страната.
Ако ЕС, който в момента се състои от 27 държави-членки, приеме препоръката за Босна, тя ще се присъедини към седем други държави със статут на кандидатки: Турция, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Молдова и Украйна. Процесът на присъединяване към Европейския съюз може да отнеме много години, тъй като кандидатите провеждат реформи, които трябва да бъдат строго оценени от Брюксел. Той може и да спре, какъвто е случаят с кандидатурата на Турция, припомня БГНЕС.
Ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви пред посланиците на ЕС: "Днес предложихме да предоставим статут на кандидат за членство на Босна и Херцеговина." Но тя добави: "Разбира се, от страните кандидатки зависи да реформират своите икономики и институции и да напреднат към нашия съюз." Комисията ще продължи да подкрепя усилията за реформи и ще ускори интеграцията на Западните Балкани като цяло“, се казва в изявление.
"Днес препоръчваме на Съвета да предостави статут на страна кандидатка на Босна и Херцеговина. Внасяме положителна динамика в процеса и се надяваме регионът да се възползва от шанса и да я последва, като осъществи ключови реформи. Оценяваме не само резултатите на партньорите, но и на бъдещите държави-членки. Оценките, които правим сега, се отнасят и до това какъв Съюз искаме в бъдеще. И е ясно, че ние вярваме в европейското бъдеще на нашите партньори. Бруталното нахлуване на Русия в Украйна ясно показва значението на разширяването на ЕС, което придобива ново геополитическо значение. То е дългосрочна инвестиция в мира, просперитета и стабилността на нашия континент", заяви върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел.
При представянето на пакета комисарят по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархели заяви: "Политиката на разширяване на Европейския съюз е геостратегическа инвестиция в мира, стабилността, сигурността и социално-икономическия растеж на нашия европейски континент. Няма алтернатива и е в наш общ интерес да ускорим процеса на интеграция, като започнем от Западните Балкани, където от много години инвестираме, за да ги приближим към ЕС. Препоръката за предоставяне на статут на кандидат за членство е исторически момент за гражданите на Босна и Херцеговина. Това ще даде нов старт на работата по реформите и по изпълнението на 14-те основни приоритета, посочени в становището на Комисията, които остават ключови за започването на преговорите за присъединяване."
Комисията ще помогне на всички страни кандидатки в техните кандидатури за присъединяване, заяви Фон дер Лайен, като заяви: "Мисля, че това е моментът на Европа и от нас зависи да се възползваме от него. Вятърът на промяната отново духа в Европа и ние трябва да уловим този импулс", каза тя. "Западните Балкани принадлежат към нашето семейство и трябва да го кажем много, много ясно".
Брюксел се опасява, че други сили, като Китай или Русия, могат да разпространят влиянието си на Балканите, ако държавите, които се надяват да се присъединят към ЕС, бъдат възпрепятствани. Сърбия вече поддържа уютни отношения и енергийни връзки с Русия, като същевременно запазва безвизовия достъп за гражданите на много страни, които изискват визи за Европейския съюз. В случая с Босна тримилионната страна е обременена от етнически разделения, които продължават от опустошителната война преди три десетилетия. Тя продължава да бъде разделена между сръбско образувание и мюсюлманско-хърватска федерация, свързани със слабо централно правителство. Тя има нефункционираща административна система, създадена по силата на Дейтънското споразумение от 1995 г., което успя да сложи край на конфликта през 90-те години на ХХ век, но до голяма степен се провали в осигуряването на рамка за политическото развитие на страната.
Европейската комисия посочи насоките и бъдещите приоритети пред страните от Западните Балкани по пътя им към евроинтеграция.
Черна гора
В случая на Черна гора приоритет за по-нататъшния цялостен напредък в преговорите остава изпълнението на междинните критерии за върховенството на закона, определени в глави 23 и 24.
„За да постигне този етап, Черна гора трябва да активизира усилията си за решаване на нерешените въпроси, включително в критичните области на свободата на изразяване и свободата на медиите, борбата с корупцията и организираната престъпност и доверието в съдебната система. Това изисква политическа стабилност и конструктивен ангажимент от страна на всички заинтересовани страни, което да доведе до създаването на стабилно правителство и широк политически консенсус в парламента по ключовите реформи“, се казва в заключението на Комисията.
Сърбия
Приоритет за Сърбия е да създаде правителство, което да е твърдо ангажирано със стратегическата насока и пътя на реформите на ЕС. Необходими са по-нататъшна работа и политически ангажимент за продължаване и задълбочаване на реформите и преодоляване на недостатъците, по-специално в ключовите области на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на медиите, свободата на събранията и разглеждането на военни престъпления в страната.
„Сърбия също така трябва приоритетно да подобри привеждането си в съответствие с външната политика и политиката на сигурност на ЕС, които са намалели значително. Освен това тя трябва да се бори решително с всички форми на дезинформация“, изисква Комисията.
Албания и Северна Македония
„Албания и Северна Македония започнаха нов етап в отношенията си с ЕС след първите междуправителствени конференции по преговорите за присъединяване на 19 юли 2022 г.“, смята ЕК.
Албания и Северна Македония трябва да продължат да полагат по-интензивни усилия в ключови области като върховенството на закона, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност. Северна Македония трябва да изпълнява добросъвестно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Промените в конституцията трябва да се извършат приоритетно, а работата на парламента трябва да се подобри. Трябва да се подобри и прилагането на законодателството относно речта на омразата. Албания трябва да се заеме с правата на собственост, въпросите на малцинствата и свободата на изразяване.
Босна и Херцеговина
През юни 2022 г. Европейският съвет изрази готовността си да предостави статут на страна кандидатка на Босна и Херцеговина и прикани Комисията да докладва за изпълнението на 14-те ключови приоритета, като обърне специално внимание на тези, които представляват съществен набор от реформи.
„Въпреки политическите сътресения и предстоящите общи избори на 2 октомври, лидерите на политическите партии, представени в Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина през юни 2022 г., се ангажираха с принципите за осигуряване на функционална Босна и Херцеговина, която да върви по европейския път. Изпълнението на 14-те ключови приоритета от становището на Комисията относно кандидатурата на страната за членство в ЕС ще позволи да се препоръча започването на преговори за присъединяване към ЕС“, твърди ЕК.
Косово
Косово трябва да активизира усилията си за укрепване на демокрацията, публичната администрация, върховенството на закона и борбата с корупцията. Комисията поддържа оценката си от юли 2018 г., че Косово е изпълнило всички критерии за либерализиране на визовия режим, и предложението, което все още се разглежда в Съвета, следва да се разглежда спешно.
„Що се отнася до нормализирането на отношенията, въпреки че и Сърбия, и Косово продължават да участват в диалога, ЕС очаква и двете страни да се ангажират по-конструктивно в преговорите по правно обвързващото споразумение за нормализиране на отношенията през следващия период и да проявят гъвкавост, за да постигнат бърз и конкретен напредък“, се казва в доклада.
Турция
В областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права Турция трябва приоритетно да обърне негативната тенденция, като се справи с отслабването на ефективните механизми за контрол и баланс в политическата система. Диалогът относно върховенството на закона и основните права остава неразделна част от отношенията между ЕС и Турция. „Фактите, които доведоха до оценката, че преговорите за присъединяване на Турция към ЕС на практика са в застой, все още са валидни“, смята Комисията.
Според нея Европейският съвет многократно е потвърждавал стратегическия си интерес към стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и към развитието на отношения на сътрудничество и взаимна изгода с Турция. „Ситуацията в Източното Средиземноморие обаче отново се изостри. Турция трябва да зачита суверенитета и териториалната цялост на всички държави-членки на ЕС“, настоява ЕК.
Продължаващата политика на Турция да не се присъединява към ограничителните мерки срещу Русия буди загриженост поради свободното движение на продукти, включително стоки с двойна употреба, в рамките на митническия съюз ЕС-Турция, продължава Комисията. Също така е необходимо Турция да избягва действия, които противоречат на заявената цел за присъединяване към ЕС.
Турция остава ключов партньор на Европейския съюз в основни области от взаимен интерес, като миграцията, борбата с тероризма, икономиката, търговията, енергетиката, продоволствената сигурност и транспорта. Продължават диалозите на високо равнище и засиленият ангажимент в тези области.
Турция улесни диалога между Русия и Украйна и изигра ключова роля в споразумението за износ на зърно, въпреки че реши да засили търговските и финансовите отношения с Русия“, завършва Комисията на своя сайт. Предстои Съветът да разгледа днешните препоръки на Комисията и да вземе решения относно следващите стъпки.
