До развода на Великобритания с ЕС се стигна след изглеждащо безкрайно протакане в договаряне на споразумението между двете страни, перипетии с приемането му от британския парламент, довели до оставката на предишния премиер Тереза Мей, нови парламентарни избори в Обединеното кралство, напускане на министри-ветерани и много дебати дали отцепващата се членка върви към свобода или към пропаст.
Но кой всъщност направи Brexit възможен?
Това е личност противоречива и невписваща се особено в определени рамки и граници. Човек, готов за война в името на Brexit, но с идеи за мир в края на пътя, посочва анализ на БГНЕС.
Борис Джонсън – бивш кмет на Лондон, бивш външен министър и отскоро министър-председател на Обединеното кралство. Английски премиер с българско малко име и турско потекло. Той е наследник на политика и журналиста Али Кемал, който е един от най-активните противници на войната за независимост на Турция, която избухва преди близо 100 години под водачеството на Кемал Ататюрк.
Заради своята позиция Али Кемал е линчуван на площада в Измит през 1922 г. Той е една от най-любопитните личности в турската история. В началото на ХХ век емигрира в Лондон, където през 1903 г. се жени за английската дама Уилфрид Брун, с която има една дъщеря и син. 10 години по-късно изоставя децата си и отново се завръща в Османската империя, където се жени повторно. Децата на Кемал във Великобритания израстват там при баба си и взимат майчината си фамилия Джонсън. Борис Джонсън е внук на сина на Али Кемал Осман.
Александър Борис Джонсън, роден в Ню Йорк през 1964 г. През 2015 г. заявява, че ще се откаже от своето американско гражданство, за да докаже „принадлежността си към Великобритания”. Година по-късно той остава единствено поданик на кралицата.
Днес Бо-Джо, както британските таблоиди наричат Борис Джонсън, стана централна фигура и за медиите, и за членовете на Консервативната партия. След референдума, на който мнозинството гласува за излизане на Великобритания от ЕС, за логичен приемник на Камерън се смяташе пламенният радетел за „Брекзит” и бивш кмет на Лондон, известен с нестандартния си политически стил. Той се застъпва за връщане на партията към традиционните ценности и за ниски данъци.
Тереза Мей назначи Джонсън за външен министър, но той бързо привлече вниманието към себе си заради широко критикувани позиции, както и заради поредица от дипломатически гафове. Борис Джонсън стана все по-неудобен за правителствената стратегия за Брекзит.
Харизматичен и популярен сред обикновените консерватори, той поддържа обществения си имидж, като пише ежеседмични статии във вестник „Дейли Телеграф“.
Но 56-годишният ексцентрик си спечели също много врагове в партията заради своето поведение. През 2018 г. след 25-годишен брак той се раздели с втората си съпруга, а по-късно заживя с новата си приятелка. Джонсън отслабна и отряза русата си коса.
По професия е журналист и е публикувал няколко книги. Учил е в Итън и Оксфорд. През студентските си години в Оксфорд е членувал в крайно затворения клуб „Бълингдън“ заедно с консерватора Дейвид Камерън. Преди да стане кмет е работил в авторитетните издания "Таймс" и "Дейли Телеграф".
В света на Джонсън рядко става дума за компромис. Не защото вярва, че преговорите трябва да завършат с поражение на едната страна, а защото той не се интересува от подробности.
През 2018 г. той се оттегли като министър на външните работи, за да се противопостави на сделката на Мей за Брекзит. В писмото му за оставката се твърди, че Великобритания е постигнала лоша сделка заради „ненужното си съмнение“. Комбинацията от велики твърдения и погрешни факти е типична за човешките същества.
Джонсън не е, както понякога се казва, британски Доналд Тръмп. Разбира се, той споделя с американския президент една посока на общественото настроение, пристрастяването към вниманието и безсрамната нечестност (за Джонсън е общо правило, че колкото по-пламенно отрича, толкова по-вероятно е да бъде вярно). Но у него няма авторитарни инстинкти, расизъм и настойчивата ожесточеност на Тръмп. Той е социално-либерален по темперамент, достатъчно спокоен за свободолюбивата, отворена страна, в каквато Великобритания се е превърнала.
