Бившият френски премиер Едуар Баладюр заяви в понеделник, че ще предостави публичен достъп до архиви относно действията на неговото правителство по време на геноцида в Руанда през 1994 г., тема, която отдавна нарушава отношенията между двете страни, съобщи БГНЕС.
Баладюр, десен премиер по времето на социалистическото президентство на Франсоа Митеран, заяви в изявление, че отваря достъпа, "така че всеки да може свободно да види какви са били нашите действия и резултатите от тях".
Достъпът ще бъде предоставен през април, когато група от историци ще представи своите констатации за ролята на Франция по време на избиването на над 800 000 души, предимно етнически тутси, при кланетата през 1994 г.
Президентът Еманюел Макрон възложи на комисията през 2019 г. да отбележи 25-годишнината от геноцида, на фона на постоянни твърдения на много руандийци, че Франция е подкрепяла силите на хуту, виновни за убийствата.
Те посочват по-специално операция „Тюркоаз“, френски сили, упълномощени от ООН, изпратени да спрат кланетата през юни 1994 г., което обаче според много експерти е имало малък ефект. В изявлението си Баладюр, който е бил премиер между 1993 и 1995 г., настоява, че операция „Тюркоаз” е „осигурила оцеляването на жертви от всички страни и обезсърчава по-нататъшното насилие".
Бивш съветник на Баладюр каза пред Франс прес, че документите "ще покажат, че нито правителството, нито армията имат за какво да бъдат обвинявани".
"Г-н Баладюр би искал да премахне всички съмнения относно действията на правителството, което той е ръководил, и да прочисти този дебат, който се вихри от 25 години," каза той.
Френската комисия за Руанда вече е имала достъп до архивите на Баладюр и Митеран. Решението на Макрон да сформира комисията се възприема като новаторски опит за противопоставяне на размирната история на Франция в Африка. Макар Руанда никога да не е била френска колония, френски правителства едно след друго развиват тесни връзки след независимостта на страната през 1962 г., включително обучение на нейните висши военни. Париж също така подписа военни сделки с лидера на хуту и президент Жувенал Хабиаримана, чиято смърт през 1994 г. предизвика кланетата.
