Преди няколко правителството на Австрия представи интерактивна „карта на исляма“, която представлява диаграма на местоположението на мюсюлманските институции и организации в страната. Инициативата обаче беше подложена на порой от критики: според опозицията тя допринася за „криминализирането на мюсюлманския начин на живот“ и „социалното разделение“, а също така застрашава сигурността на личните данни, отбелязват в редакцията на германския национален ежедневник Die Welt.
„Впечатляващата фасада на музея „Хундертвасерхаус“ е невъзможно да се пропусне. Точно зад ъгъла има къща, която човек едва ли би забелязал. Джамията „Туна“ се намира зад сивата врата на жилищен блок. Това е една от стотиците малки незабележими джамии, често срещани в Австрия и Германия. В много случаи само посветените знаят къде се намират и какво точно проповядват там“, пише Die Welt в своя статия, представена от агенция Фокус.
Джамията „Вайсгебер“ във Виена е една от над 600-те точки на картата, която вълнува Австрия от няколко дни. Правителството на канцлера Себастиан Курц представи „картата на исляма“, която има за цел да информира за възможно най-много мюсюлмански институции и организации в страната.
От нея можете да научите, че джамията „Туна“ се управлява от Ислямската федерация - австрийският клон на религиозно-политическото движение „Национална визия“, което също действа в Германия и от много години е под надзора на Федералната служба за защита на Конституцията.
Обясненията за интерактивната карта гласят, че Ислямската федерация управлява приблизително 70 джамии в Австрия, че имамите им обикновено са обучавани в Египет и повечето от тях не говорят немски. И че „Национална визия“ се стреми към „ислямски начин на живот в хармония с шериата“, който за нейните последователи е „по-важен от регионалните, културни и социални условия на обществото“.
Според изданието картата на исляма е последната проява на политиката, благодарение на която Австрия през последните години се превърна в своеобразна „лаборатория на безкомпромисна борба срещу политическия ислям“. Германия наблюдава Австрия, за да види какви са последиците от подобна антиислямска стратегия. За много германски политици съседната държава се превърна в пример за подражание. Идеите, представени наскоро от фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага, са много сходни с тези, които вече се прилагат в Австрия.
Отношенията между властите и ислямските асоциации се усложняват от твърдата линия на правителството и картата е силно критикувана. „Криминализирането на начина на живот на мюсюлманите трябва да бъде спряно възможно най-скоро и картата на исляма трябва да бъде премахната“, твърди „Мюсюлманска младеж на Австрия“. „Публикуването на имената, функциите и адресите на мюсюлманските организации и асоциации, считани за мюсюлмански, представлява безпрецедентна червена линия“.
„Мюсюлманска младеж на Австрия“ възнамерява да се бори за премахването на интерактивната „карта на исляма“ в съда. Коалиционният партньор на Австрийската народна партия (АНП) – „Зелени“ са „раздразнени“ от картата. По-острата критика идва от социалдемократите. „По принцип отхвърлям заклеймяването на религиите“, каза кметът на Виена, социалдемократът Михаел Лудвиг. „Тази карта изобщо не насърчава интеграцията, но насърчава социалното разделение.“
Има две основни обвинения: картата показва всички ислямски организации - независимо дали имат проблемни политически тенденции или не - и публикува точните адреси и имена, което поражда опасения относно защитата на личните данни и застрашава сигурността. Австрийският министър на интеграцията Сузане Рааб, която отговаря за разработването и функционирането на картата, има друго мнение: според нея всички използвани данни са споделени в публичното пространство в интернет или в регистъра на организациите.
„Ако сега казвате, че основавате ислямска организация, но не искате никой да знае за това или какво правите и кой сте, то това просто говори за проблем: т.е. предпочитате да проповядвате в тъмни стаички“, отбелязва Рааб. Според нея картата отговаря и на интересите на мюсюлманите, които не искат да имат нищо общо с екстремистките движения. „Те също трябва да знаят в коя джамия отиват и какви структури и идеологии стоят зад нея“, каза тя.
Рааб е доверен човек на австрийския канцлер Себастиан Курц в продължение на много години. Тя е работила с настоящия правителствен лидер още когато той заемаше поста държавен секретар по интеграцията в началото на политическата му кариера през 2011 г. От този момент започва дълга политическа борба срещу политическия ислям. Законът за исляма е в сила от 2015 г. и гласи, че австрийското законодателство винаги има предимство пред ислямските религиозни предписания. Въз основа на закона Курц затвори няколко джамии и депортира десетки имами през 2018 г. въпреки протестите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
В Германия все още няма ясен курс на отношения с ислямските организации. През април фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага публикува своята позиция. В документа се казва, че Германия се фокусира твърде много върху ислямистите, използващи насилие. В същото време обаче „представителите на политическия ислямизъм“ в Германия „се възприемат като законни религиозни представители, а не като привърженици на екстремистката идеология“. Християндемократите призовават за създаване на център за документация на „Политически ислямизъм в Германия и Европа“. „Силно се препоръчва работа в мрежа и обмен с подобни институции, например в Австрия“, се посочва в програмата.
В Австрия управляващата коалиция създаде такъв център за документация миналата година. „Картата на исляма“ е един от първите им големи проекти. Как ще се развият нещата в Германия до голяма степен ще зависи от резултатите от изборите за Бундестаг. Но дори следващият канцлер отново да стане представител на ХДС, много въпроси ще останат отворени, отбелязва Die Welt.