Утре шотландците ще отидат до урните, за да отговорят с „Да” или „Не” на въпроса дали страната им да се отдели от Великобритания. Събитието ще бъде историческо, независимо от крайния резултат. Към момента е трудно да предвидим какъв ще е той, тъй като данните от социологическите проучвания се оказаха непоследователни. Все пак везните клонят в посока оставане в рамките на Обединеното кралство. Но поддръжниците на независимостта проведоха една много силна кампания и няма да е толкова учудващо, ако тя даде плод. Какво точно би означавал отговорът „Да” за Шотландия?
За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изяснят редица други. Каква ще бъде националната валута на „новата” страна, ще стане ли тя член на ЕС, как ще се измени данъчната система, как ще се поделят дългове и приходи и как ще бъдат делени петролните залежи в Северно море - това са само част от тях.
Повечето финансови и икономически експерти се обединяват около мнението, че независимостта ще има силно негативни последици за Шотландия. Дори да не се стигне до криза, ще се създаде огромна несигурност. Поддръжниците на отделянето акцентират, че чрез него страната ще бъде по-свободна да се бори с бедността и неравенството в обществото. Но две основни предизивкателства ще стоят на пътя й – липсата на финансиране от британското правителство и мъгливото бъдеще на банките и банковите депозити.
Според Британския национален институт за икономически и социални изследвания, който поне на думи се води независима организация, ставайки самостоятелна държава Шотландия ще се изправи пред бюджетен дефицит от 6% от БВП. От Британския институт за фискални изследвания пък твърдят, че страната ще усети спад в приходите от продажба на петрол и в търговията с други страни. В комбинация със застаряващото население това ще отслаби значително шотландската финансова система. Възможно е също така неяснотата около бъдещата шотландска валута да предизвика масово теглене на депозити от банките и съответно да доведе до техни фалити. Гиганти като Lloyds и Royal Bank of Scotland вече обявиха, че ако „Да” е резултатът от референдума, те ще преместят бизнеса си в Англия. Същото ще предприеме и единбургският пенсионен фонд Standard Life. Шефът на British Petroleum (BP) пък заяви, че независимостта ще означава директно спиране на инвестициите на неговата компания в страната на гайдите.
Шотландското правителство отговори на негативните прогнози по следния начин: „Държави, подобни на Шотландия като характеристики, имат значително по-голям икономически ръст през последните години. Това е, защото са независими и имат свободата да взимат правилните решение за своята нация”.
Властите в Шотландия искат да продължи да съществува настоящия британски монетарен съюз, тъй като това ще намали тревогите на банки и вложители. И трите британски политически партии обаче отхвърлят този вариант, тъй като би изложил Обединеното кралство на твърде голям риск – например да се наложи Bank of England да спасява някоя шотландска банка (като шотландската банка не би била задължена да направи същото в обратна ситуация). Според Нобеловия лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц обаче Лондон блъфира и ще се съгласи съюзът да се запази, защото е в негов интерес да има икономически силен съсед.
При това положение обаче Шотландия ще трябва да поеме и дял от британския национален дълг. За точната сума ще се преговаря, но със сигурност ще натежи на вече независимата страна. Шотландският премиер Алекс Салмонд заяви, че родината му ще откаже дълга, ако бъде изхвърлена от монетарния съюз. И после ще продължи да ползва паунда.
Такъв вариант – използването на паунда без разрешение от Лондон – е възможен и е наричан „стерлингизация”. Той обаче ще намали възможността на Шотландия да осигурява ликвидност на банките си. Ползването на шотландски паунд, вързан за лирата, би имало същия недостатък. И двете опции ще изискат Шотландия да положи сериозни усилия, за да убеди света в стабилността на валутата си. Друг вариант е плаващ обменен курс като прелюдия към еврото, но в краткосрочен план това може да увеличи тегленето на депозити от банките.
Петрол и ресурси
Основен аргумент на шотландските националисти е, че като независима страната им ще може сама да се възползва от петролните залежи в Северно море и да се превърне в следващата Норвегия. Двете държави имат сходно по брой население, но приходите им от въглеводород са коренно различни. Докато през 2013 Норвегия е спечелила 40 млрд. долара от петрола си, цяла Великобритания е заработила 10,8 млрд., а според икономически прогнози след три години тази сума ще падне на 5,5 млрд. долара. Освен това находищата, за които става дума, са на изчерпване и нивата на добив намаляват. Когато петролът свърши, на какво ще разчита Шотландия? Производството на уиски е сериозна индустрия - приходите възлизат на 4,25 милиарда паунда, т.е. 1/4 от приходите на Великобритания от храни и напитки, но тази индустрия едва ли е достатъчна да поддържа цяла една страна. А несигурността и многото неясноти определено ще намалят интереса на чуждестранните инвеститори.
Вдъхновени от шотландците
Дебатите около независимостта на Шотландия приковаха вниманието на света, а много правителства са притеснени за влиянието им върху малцинствата в техните страни. При пробладаващ шотландски отговор "Да" каталунци, баски, фламандци, жители на Венето вероятно ще се вдъхновят още повече за собствените си каузи и сепаратистки движения от Квебек до Окинава ще намерят опора за исканията си. От това ще има и друга последица. Шотландия почти със сигурност ще подаде молба за членство в ЕС. Срещу него обаче е възможно да гласуват държави като Испания и Италия, според които членството ще е акт, окуражаващ борбата за автономност.
Съдбата на Камерън
Утре ще се реши не само бъдещето на Шотландия, а и това на британския премиер Дейвид Камерън. Той го знае прекрасно и до последно прави отчаяни опити да убеждава шотландците да не се отделят. „Ако не харесвате мен или това правителсвто, ние няма да сме тук вечно. Но ако напуснете Великобритания, това ще е завинаги”, каза той почти със сълзи на очи на събитие в Абърдийн преди дни.
Кабинетът на Камерън е непопулярен заради мерките за затягане на коланите, които наложи. Премиерът е подложен на критика от собствената си партия (Консервативната) заради позицията си за гей браковете и задържането на Великобритания в ЕС. Дори след евентуална независимост на Шотландия да не подаде оставка, със сигурност ще бъде наказан на следващите избори през 2015.
Ами ако каже „Не”?
Щом видя, че почти половината шотландци подкрепят независимостта, Лондон побърза да предложи редица мерки, които да дадат на страната повече контрол върху собствените й финанси и като цяло да разширят правомощията й. Дори „Не”-то да победи на референдума, правителството ще трябва задължително да спази обещанията си, ако иска да успокои страстите. А след това подобни мерки могат да се установят и в Англия, Уелс и Северна Ирландия.
По материали на BBC, Forbes, The Huffington Post, The Wall Street Journal