3 юни е Световен ден на пострадалите от ваксини. Протести се провеждат в редица градове в света: Прага, Париж, Лондон, Дъблин, Белград, Банска Бистрица, Любляна и Лос Анджелис, съобщава lightacandle.eu/.
Най-масови са протестите в Италия, където демонстрации има в няколко града на страната. Причина за това е проектозаконът, който се очаква да бъде гласуван в Сената през следващите дни.
Промените предвиждат въвеждането на 12 задължителни ваксини за деца от 0 до 16-годишна възраст, допускане до ясли, детски градини и училища само след поставяне на всички по календар ваксини, глоби до 7500 евро на година при неспазване на имунизационния календар, отнемане на родителските права, като крайна мярка при неспазване на закона.
Проектозаконът е в разрез с Конституцията на Италия и погазва грубо основните човешки права, гарантирани от различни международни спогодби.
На снимката: Колаж от протестите в различни градове в Италия, Източник: facebook.com/pg/UnitiPerLaLiberaScelta
Статистическите данни за Италия, относно ваксинопрофилактиката сочат, че за 2014 г. има 1.408.000 продадени ваксини, 1857 са декларирани странични реакции, 168 от които тежки. През 2015 г. са продадени - 1.445.000 продадени ваксини с 992 декларирани странични реакции, 144 от които тежки. За 2016 г. не е съобщен броят на продадените ваксини, но има 702 декларирани странични реакции, 142 от които тежки.
Снимка: facebook.com/pg/UnitiPerLaLiberaScelta
Тъй като реакцията на детския организъм към ваксината е непредвидима, затова в повечето европейски държави е даден избор. За задължителен характер на ваксинирането се заговори в Германия.
Случаите на пострадали от ваксина у нас не се докладват. Това признават и самите здравни власти. Родителите и семействата на тези деца сами поемат грижите по лечението на пострадалите си деца, както и финансирането му.
Средства за лечение събират семействата на Филип, Младен, Георги, Светослав и още много други.
Всички ваксинации в имунизационния календар са препоръчителни в Германия, Великобритания, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини. Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г. Франция изпълнява подобна схема през 60-те.
През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. През 1980 г. Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми.
През 1988 г. Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави, включително Австралия, Канада и Ирландия, да се основат подобни схеми. Към този момент няма програми, които да покриват развиващите се държави.
