Годината завършва дистанционно, категоричен беше образователният министър Красимир Вълчев пред журналисти. Той бе провокиран от множеството въпроси, свързани с факта, че дискотеките и търговските центрове са отворени, но не и учебните заведения.
Не можем да кажем, че образователните институции и училищата са напълно затворени, каза той, цитиран от Агенция Фокус. "За 54 000 деца се провеждат присъствени дейности за преодоляване на образователни трудности“, даде пример министърът.
Вълчев уточни, че вече са стартирали дейностите по интереси както виртуално, така и присъствено. Също и присъствено се оформят на на оценки на места в момента.
"Имаме присъствено отучване, но не за всички. Този вариант беше подкрепен и от родители, и от учители. Училищното образование не е пожелателно, всички деца трябва да бъдат в реалната и виртуалната класна стая", допълни той.
По думите му, решението да не се отварят напълно учебните заведения е било единствено с цел да бъде опазено здравето на децата.
„По-малко от половината държави в ЕС пробваха частично присъствено обучение, оказа се, че при този случай пропуските са повече, отколкото ползите“, допълни образователният министър.
Вълчев отбеляза, че опасността от коронавируса не е преминала, което се вижда и от двата случая на заразени служители на детски градини в София.
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 15 юни
Промените в Закона за училищното образование влизат в МС
"Внесохме предложение в Министерски съвет за изменение в Закона за предучилищното и училищното образование", съобщи още министър Вълчев.
„В 2/3 от съдържанието му този проект беше представен за обществено обсъждане още в края на февруари. Ние удължихмe този срок, за да получим повече мнения, а от друга страна и заради ситуацията, че парламентът не работеше пълноценно“, допълни той.
Вълчев припомни, че промените са основно в три посоки: въвеждането на задължителната предучилищна подготовка на децата на 4 години, контрол върху настоятелствата и недопускане на загуба на земеделски земи при образуване и настоятелствата и недопускане на загуба на земеделски земи при образуване и закриване на училища, както и обучението в електронна среда.
Дистанционното образование ще съставлява 20% от бъдещото обучение, стана още ясно.
МОН обмисля 20% от часовете в училище да бъдат дистанционни
Промените в Закона за предучилищно и училищно образование ще касаят и промени в самия начин на обучение и прехвърлянето на част от него в електронна среда. Въпреки това, министър Вълчев отбеляза, че присъственото обучение категорично остава най-доброто.
„Прякото взаимодействие с учителя е най-доброто, но днешните деца ще учат все повече от електронни устройства и не можем да пренебрегнем това.
Образователните системи трябва да намерят баланса между пряко и електронно обучение, целта е да се мотивира интересът за учене у децата и да се повишат образователните им резултати. Предлагаме при извънредни обстоятелства и невъзможност да се присъства при дървени и грипни ваканции веднага да се преминава в обучение в електронна среда, според нас вече системата е подготвена. Годишно децата губят 10% от учебното време при необходимост да отсъстват“, посочи Вълчев.
Едно от предложенията на МОН е и 20% от часовете да преминат в електронна среда, за да не се налага учениците да става прекалено рано или да си тръгват прекалено късно от учебните занятия.
По думите на Красимир Вълчев ранното ставане действа демотивиращо на децата, а късното им прибиране при двусменен режим е предпоставка за инциденти
МОН не се е отказала от идеята за задължителна предучилища подготовка за 4-годишните.
„По отношение на задължителния обхват на децата на 4 години – това е възрастта, която е най-важна за когнитивното, социално-емоционалното и езиково развитие на децата. Лишаването на децата от образователна среда в този период е пагубно за тяхното образователно развитие, особено когато става дума за деца, чийто говорим език в семейството не е български. Всяка допълнителна година има значение за техните образователни резултати. Нашите анализи показват, че децата, които са били обхванати в предучилищна връзка от семейства, в които майчиният език не е български, а и често липсва отношение към образованието, много по-често достигат до гимназиално образование и придобиване на професионална квалификация“, обясни той.
Образователният министър посочи, че по проведената анкета сред 5 600 учители, 92% от участвалите виждат голяма разлика в образователните резултати между обхванатите и необхванатите в предучилищно обучение 4–годишни деца.
„Между 91 и 92% са включените деца на 5 години в системата на предучилищно образование, едва 78% са 4-годишни. 14% са необхванати деца, предимно от семейства, в които липсва отношение към образованието и майчиният език не е български. Преди всичко ще бъдат обхванати тези деца“, уточни той.
Как ще се отрази това на недостига на места в детските градини? МОН ще помага в строежа на нови:
„Дори при сегашния брой места в детски градини Столична община и големите градове декларират, че могат да осигурят подготовката на децата на 4 години. Ние предлагаме тя да се осъществява само в детските градини, не в училищата. Това не означава, че недостигът на места в Столична община ще изчезна, той ще се прехвърли към 3-годишните“, допълни той.
По този повод МОН предлага 3-годишна програма на стойност 210 милиона за надстрояване, строене и реконструкция на детски градини и училища.
„За тази и следващата година можем с достатъчна доза увереност да кажем, че 140 милиона минимум ще бъдат предоставени, тъй като след 2021 година ще зависи от друго правителство, но мисля, че никое правителство не би се отказало от изпълнението на такава програма. Тези 210 милиона ще бъдат разделени малко повече детски градини повече, но ще има част и за училища, ако имаме 100 милиона за училища, ще може поне 15 нови училища да бъдат построени, а 20 надградени. Това няма да реши проблемът с двусменния режим. Нашите разчети са, че около 50 детски градини ще могат да бъдат изградени, а 50 надградени в зависимост от това как ще разпределим средствата за изграждане на нови и доизграждане на стари“, допълни образователният министър.
Как да има повече детски градини - основна идея е да се правят по-малки
Детската градина е най-силната интеграционна мярка. Учителите в градините правят чудеса, каза още министъра.
