Безработицата сред завършилите висше образование в последните 5 години е рекордно ниска, едва 2.2%. Това, означава, че условията се подобряват. Те обаче работят на позиции за хора с по-ниско образование и са нископлатени. Това стана ясно думите на Георги Стойчев от "Отворено общество" по време на представянето на рейтинговата система на висшите учебни училища в България за 2019г., цитиран от БГНЕС.
По думите на Стойчев, статистиката се отнася най-вече за висшистите, завършили бакалавърска степен, при магистрите - било по-добро положението. Той направи сравнение с 2014 г. когато безработицата е стигала до 7% в определени направления.
"Днес, безработни висшисти на практика няма, но половината от тях се реализират на позиции, които не изискват висше образование. Този проблем засяга по-скоро завършилите степен „Бакалавър“, отколкото „Магистър“ – над 60 % от магистрите се реализират на позиции, изискващи висше образование, а при бакалаврите този процент е под 36%“, посочи Стойчев.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи завършено висше образование са на първо място "Военно дело", "Медицина", "Фармация", "Общество и здраве".
От обратната страна на статистиката, най-малко от завършилите специалност "Туризъм" се реализират на позиции, изискващи завършено висше образование. Сред другите специалности са "Биотехнологии", "Животновъдство", "Хранителни технологии" и др.
Той посочи още, че средният осигурителен доход на завършилите току-що висше образование в страната нараства, достигайки до 1297 лв. през 2019 година при нива от 1151 лв. през миналата година и от едва 867 лв. през 2014 година.
По време на представянето стана още ясно, че тази година, в сравнение с миналата 2018г. , се обучават повече инженери, лекари и учители, по-малко икономисти, юристи и администратори. Което е положителна тенденция предвид предизвикателствата пред българската икономика.
Според статистиката, представена от Стойчев, броят на студентите през последната година у нас намалява с около 6000, а в сравнение с преди 5 години - намалението е с 45 000 студенти. Това е спад на студентите с около 17%.
"В двете най-големи висши училища – СУ и УНСС се обучават по-малко студенти, отколкото е спадът в броя на студентите през последните 5 години. Този спад е съпроводен с промяна на структурата на разпределението на студентите по различни професионални направления. В момента имаме около 15 професионални направления в България, в които в последните 5 години броят на студентите е спаднал с над 30%. Пример за това са двете най-масови направления – "Икономика" и "Администрация и управление". Спадът на студенти в тях е с около 31 000", посочи Стойчев и добави, че през последните пет години се наблюдава увеличение в пет направления, където броят на студентите е нараснал с над 30% . Това са "Медицина", "Военно дело", "Стоматология", "Педагогика" и "Ветеринарна медицина", каза той.
От думите на Стойчев стана ясно още, че Софийският университет остава първенец в системата с 21 професионални направления, на второ място е Техническият университет - в шест направления и на трето място - Американският университет в България в три от направленията. Медицинските университети в Пловдив и в София делят първото място със 74 точки по медицина, а висшето учебно заведение в столицата е първенец по фармация.
"За най-голям ръст в БВП, в износа, добавената стойност роля имат секторите, свързани с технически науки: "Електроника", "Машиностроене". Имаме нужда от повече технически кадри. Така ще се случат повече национални и външни инвестиции, подчерта министърът на образованието Красимир Вълчев, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
Вълчев добави, че в момента тече и процес на преструктуриране в системата на гимназиалното образование, съобщи БГНЕС.
"Стимулираме профилите и професиите, свързани с математиката, техниката и природните науки. Това ще го видим след няколко години: намаляването на приема в първи курс се вижда в масата на общия брой студенти пълноценно след няколко години или със същия процент се вижда след няколко години", обясни Вълчев.
Министърът коментира, че ако преди дипломата е давала 10 крачки в предимство в живот от 100 крачки, днес тя дава една.
"Висшето образование няма да е билет само за една професия. Проучвания показват, че днешните деца ще работят в бъдеще между 3 и 9 професии", коментира министърът.
Министърът каза още, че в момента се работи по изработването на Стратегия за висшето образование."Тази стратегия вече не трябва и няма да говори толкова за корекция на грешките от последните години, няма основната политика да бъде оптимизация. Основната политика трябва да бъде развитие. Нашите висши училища ще се развиват по-добре, ако са по-свързани в един все по-свързан свят. Те трябва да са свързани в европейски университетски мрежи най-вече, защото тези висши училища, които са в тези мрежи, ще имат значително конкурентно предимство. Това ще бъдат европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи, ще споделят ресурси. Висшите училища трябва да са свързани едно с друго и на територията на България по отношение на споделянето на ресурси. Много малко вероятно е да бъдат конкурентни, като развиват единствено и само собствени школи от преподаватели. Почти няма висше училище, което да има достатъчно преподаватели за всички дисциплини, а учебните програми ще става все по-комплексни", обясни Вълчев.
Според него създаването на мрежовия подход трябва да бъде основна политика през следващите години. "Общи дипломи, споделени преподаватели, споделени ресурси, споделена материална база, общи програми. Ние ще стимулираме със средства, които са предвидени за утвърждаване в проектозакона за държавния бюджет за 2020 г. определени политики за висшите училища, освен тази политика на свързаност, която стимулира в много голяма степен ЕК чрез програма "Еразъм". Ще стимулираме и свързаност тук вътре в страната. Ще стимулираме инвестициите в млади преподаватели, промяната в учебните програми. Със сигурност ще имаме национална програма в системата на висшето образование за педагогическото образование", допълни министърът.
Той коментира, че акредитациите показват, че висшите училища са отличници, но в същото време се вижда, че половината от тях научната дейност клони към нула. Според него това разминаване се дължи на факта, че на хартия нещата изглеждат по един начин, а само в реалността пропуските изплуват.
Министърът припомни, че приемът в държавните университети е бил преструктуриран и догодина той ще бъде намален с още 6000-7000 места, както и че ще бъдат направени промени в ПМС 64.
Вълчев обяви, че се отчита спад и в броя на зрелостниците, които искат да продължат обучението си в чужбина като през тази година са издали само 3500 удостоверения, което е сериозен спад в сравнение с минали години. Министърът посочи, че в предишните години броят на желаещите да учат в чужбина са били 6 000 като той е паднал до 4 200 през 2018 г.
Министър Вълчев посочи, че рейтинговата система е един от добрите примери за международно разпознаваема и оценена система. "Тя ни дава инструмент да провеждаме политика за приема и финансирането на висшето образование", посочи той. След това той обърна внимание на училищното и предучилищно образование, като отбеляза голямата нужда от учители.
Паралелно с този дебат, в Народното събрание депутатите гласуваха 360 млн. лв. повече за учителски заплати в бюджета на МОН за 2020 г. Още за решението и дебатите можете да прочетете ТУК.
"Не можем да рискуваме да останем без учители и затова провеждаме политика с допълнително финансиране на приоритетните професионални направления. Важно е не само да мотивираме повече кандидат-студенти, но да мотивираме и учениците, които завършват с най-добри резултати", посочи министър Вълчев.
За да се мотивират учениците МОН ще предложи промяна в Постановлението за стипендиите."За да може 10- те % от студентите най-висок резултат от ДЗИ по Български език и литература да се включат в педагогическо и инженерно направление да получават трета стипендия", обясни той.
А как протече дебатът за парите за образование за следващата година можете да ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.
