През настоящата година българското висше образование отчита 4 положителни тенденции, а освен това един негативен тренд вече е пречупен. Става въпрос за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, увеличаване на научните публикации, ръст на чуждестранните студенти у нас и увеличаване на дела на студентите, които се обучават в съвместни програми между български ВУЗ-ове и образователни институции в чужбина.
Негативната тенденция, която е прекратена, е свързана с броя на студентите у нас – през последните две години той се увеличава и отново е над 200 хиляди. Преди 10 г. броят им е бил над 260 хиляди, а през пандемичната 2020 г. е отчетено, че е спаднал под 200 хиляди. Очаква се през следващите 7 г. броят им да нараства, а този положителен ефект ще престане през 2028 г., когато отново се очаква рязък спад.
Това са изводите на Министерството на образованието и науката, които представиха новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Тя сравнява 52 ВУЗ-а в рамките на 52 професионални направления чрез десетки показатели – учебен процес, среда на образование, социално-битови и административни услуги, престиж на ВУЗ-овете, реализация на пазара на труда. Изготвена е по поръчка на МОН от консорциум, съставен от Институт Отворено общество – София и "Сирма Солюшънс".
Колко и кои висшисти се реализират на пазара на труда?
През последните години 54% от завършилите висше образование са се реализирали на пазара на труда на позиции, които не изискваха такова образование. Според тазгодишните данни този процент е 46 на сто.
Делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 г. висше образование, е спаднал до 2% от 3,5% през изминалата година. "Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите, откакто съществуват данни от рейтинговата система – 2011 г.", обяви министърът на образованието проф. Сашо Пенов.
Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 17% през 2022 - от 25% през 2014. Намалял е броят на зрелостниците, които предпочитат да учат в чужбина, а броят на чуждестранните студенти у нас се увеличава двойно за десетилетие, като делът им е над 8%.
"Продължава и процесът по въвеждане на приоритетни професионални направления и защитени специалности, в които на пазара на труда има недостиг на кадри, а в същото време малко кандидат-студенти избират да учат в тях. Важно е да се осигури ефективна връзка между образование, наука и бизнес", каза още Пенов.
Кои висшисти получават най-добри заплати?
Новото издание на Националната рейтингова система за поредна година показва, че има съществена разлика в средните нива на доходите и в безработицата в зависимост от завършеното професионално направление и в зависимост от завършеното конкретно висше училище. Най-ниска безработица – около 1%, се наблюдава в специалностите медицина, военно дело, фармация, стоматология, математика. Най-висока – 3,7%, е при социалните дейности. Следват животновъдство, науки за земята, педагогика, растениевъдство, хранителни технологии.
Най-висока степен на приложение на висшето образование – над 90% - се наблюдава при медицина, военно дело, теория и управление на образованието. "Може би трябва да помислим за обучение на кадри в областта на туризма, но усилията трябва да са насочени в средното професионално образование", отчетоха от МОН и Георги Стойчев - ръководител на консорциума, разработил системата.
Средният облагаем доход на завършилите информатика и компютърни науки е най-висок – 3456 лв., следват математика – 2771, комуникационна и компютърна техника – 2731, медицина – 2711. Металургия с 2510 лв. е в топ 10, а там са с най-нисък успех в България. Приемат студенти с ниски резултати, но при завършването им се реализират сред висшистите с най-високи доходи в страната.
За поредна година лидери по облагаем доход са завършилите информатика и компютърни науки в СУ – над 5500 лв. Следва администрация и управление в Американския университет, както и информатика и компютърни науки в Нов български университет.
Иначе с най-висок успех са студентите в медицина, фармация и стоматология. Що се отнася до конкретните ВУЗ-ове, в Американския университет в България специалността администрация и управление е с най-висок успех за страната - 5,78, право в СУ е с 5,74, следва медицина в МУ – София.
Къде и в кои специалности има най-много студенти?
Най-много са се увеличили студентите в специалност педагогика, а най-много са намалели тези в икономика и администрация и управление. Най-масовото професионално направление у нас все пак остава икономиката с над 30 хиляди студенти, но за последните 10 г. те са намалели 2 пъти. Педагогика е второто най-масово направление, преди 10 г. на това място беше администрация и управление. Медицина е на трето място – почти са се удвоили студентите там и сега са над 13 хиляди. Право вече дори не е в топ 5.
Най-много студенти има в Софийския университет. В първите 9 университета се обучават половината от студентите у нас. Останалата половина е разпределена в 43 университета. Само в СУ се обучават повече, отколкото 22-та университета в страната с най-малко студенти, взети заедно - т.е. се забелязва елемент на фрагментация.
В стандартизираните класации на рейтинговата система СУ е на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класацията. ТУ – София е на първо място в 6-те професионални направления от общо 9, а Медицинският университет в столицата е първи в 4 направления от общо 5, с които е включен в класацията.
Забелязва се концентрация на чуждестранните студенти в медицинските университети и медицинските специалности. България е лидер в ЕС по дял на чуждестранни студенти по медицина - 58% от тях са в тази специалност. В стоматология делът им е 45,9%, а във ветеринарна медицина – 31,2%.
