Учителите, съвместно с родителите, ще трябва да възпитават учениците в патриотизъм и да възпират "поведенчески прояви на национален нихилизъм". Това са част от мерките, залегнали в новата Стратегия за възпитателната работа в образователните институции (2019 - 2030 г.), представена от Министерството на образованието и науката.
Мерките за патриотично възпитание са съществена част от документа, който иначе има за цел "формиране на личностни качества, ценности, нагласи и мотиви, които да подпомогнат пълноценното развитие на детето и ученика като индивидуалност и член на обществото". Стратегията трябва да определи и насоките и параметрите на възпитателната функция на образованието. В нея се посочва, че и в момента в училищата и детските градини освен образование децата получават и възпитание. Това обаче се прави по-скоро на добра воля и без ясни параметри. Стратегията трябвало да даде именно тези насоки.
Самото възпитание трябва да е част от уроците, часа на класа, извънкласните дейности. Да става в тясно сътрудничество със семейството, други образователни, културни и спортни институции и организации, пише Mediapool.
Сред заложените мерки за патриотичното възпитание е формиране на позитивно отношение към "историята на българската нация на базата на историческо знание", както и на уважение към традиции, обичаи и ритуали на базата на тяхното познаване.
Учителите ще трябва да запознават учениците и с "български феномени, признати като част от световното културно наследство - материално и нематериално", както и с "научните, културните и спортните постижения на представители на българската нация".
Преподавателите ще трябва да формират у учениците патриотични чувства, свързани с "принадлежността към българската нация и държава и утвърждаване на единството на нацията".
Останалите аспекти на възпитанието в училище ще са свързани с "формиране на просоциално поведение" чрез доброволчество, благотворителност, екологични инициативи. Преподавателите ще трябва да възпитават и в приемане на различията между децата, "основани на раса, народност, етническа принадлежност, произход и религия", както и на толерантност към хората с увреждания.
Сред мерките, заложени в стратегията, е и повишаване на мотивацията за учене, включително и след завършването на средно или висше образование. Предвижда се още създаването на система за информираност и взаимодействие със семействата на учениците.
Самите учители трябва да преминават през обучения за осъществяването на възпитателните си функции. Трябва да се променят и учебните планове в университетите, които обучават преподаватели, както за предучилищното, така и за училищното образование. Самите родители също би трябвало да бъдат подпомогнати, за да подобрят възпитанието на децата си.
"Със Стратегията за възпитателна работа в образователните институции 2019-2030 г. искаме да провокираме разговор за възпитателната функция, за партньорството между образователните институции и семейството. Ние имаме нужда от относително съгласие по отношение на това в какво трябва да възпитаваме децата си. Това съгласие не трябва да бъде наложено, а постигнато с училищните общности", казва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на представянето на документа.
"Фокусираме вниманието върху възпитателната функция, търсим най-подходящите инструменти, но това няма да са инструменти, с които ще се опитаме да наложим по-различни правила от тези, които има и в момента в системата", добавя той.
Вълчев казва още, че до момента е постигнат относителен консенсус около това в какво да се възпитават децата. Сега фокусът бил насочен върху взаимодействието между учители и родители и "върху инструментите, с които може да усилим тази функция".
"С учителите и родителите имаме обща мисия да направим децата по-добри, по-можещи, по-образовани и трябва да намерим начин да обединим усилията си и да успеем да реализираме тази стратегия", заявява Вълчев. По думите му документът е предварителен и няма краен срок, в който да влезе в сила.
