Резултатите от образованието са дългосрочни и днес берем плодовете за това, че пестяхме предходни десетилетия от образование. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по време на дебата за бюджета на образованието за 2020 г.
„Благодаря на всички, които взеха отношение по чл. 16 и изказаха мнение по отношение на финансирането на образованието. Системата на образованието е най-голямата публична система.
Има близо 4000 институции в нея. Близо 150 хил. работещи. Ако аз съм на ваше място сигурно ще намеря не 5, не 10, а сигурно 50 нефинансирани дейности. Всяка една от тези институции има десетки потребности. В никакъв случай с един бюджет не можем да финансираме всички тези потребности“, обясни Вълчев.
„Средствата никога не са достатъчни, никога не са били и толкова много. 600 млн. е реалното увеличение за следващата година без увеличението за средствата от ЕС.
Тук добавям и тези 70 млн. лв., които са допълнително заложени за изграждането на детски градини и доизграждането на училища. Най-голямото увеличение действително е за учители“, допълни още министърът.
Според него не може да се приложи принципа, че ще се финансира само това, което даде резултат. „Ще поливаме това дърво, което даде плодове. Тук логиката е обратното, първо трябва да полеем, после да берем плодове“, обясни още Красимир Вълчев.
От опозицията изразиха притеснение заради ниските заплати на учителите и неравнопоставеността между училищата.
Изразяваме притеснение, че единния разходен стандарт за училищата се увеличава с 16 %, а заплатите на учителите със 17 %.
Това каза народният представител от групата на левицата Ирена Анастасова по време на обсъжданията.
„Би следвало тази година училища, които няма да могат да достигнат това увеличение на заплатите да бъдат подпомогнати по друг начин, за да може да се достигне до това увеличение, без да страдат други пера“, обясни Анастасова.
Припомняме, че съвсем наскоро бяха публикувани резултатите от международното изследване PISA, проведено в 79 държави сред ученици от 9 клас. То показва, че българските ученици са на последно място по функционална грамотност сред страните-членки на ЕС.
