Текст за създаването на човечеството в учебно помагало за ученици от 2-ри до 4-ти клас предизвика бурни реакции в социалната мрежа. В четивото се разказва, че първо Господ е създал хората от кал, но когато започнал да ги пече едните станали по-черни и така се появили черните хора. После другите, които останали недопечени, станали бели. Накрая сложил отново да пече хора, които станали кафяви като шоколад, и така се появили ромите
Родители реагираха, че не е редно подобен текст да се изучава в училищата. По повод публикациите, от Министерството на образованието и науката уточниха за Actualno.com, че ведомството контролира съдържанието и издаването единствено на учебниците. Учебните помагала по различни предмети се избират от учителя, спрямо интересите и познанията на учениците му.
От поста на жената, която във фейсбук е публикувала снимка с текста, не се изяснява в кои училище и град се ползва четивото. Създател на учебното помагало е Центърът за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". Това е организация, която почти 20 години работи в сферата на образованието.
"Преданието "Мит за хората" е легенда, която сме записвали на терен, сред ромската общност в Долна Митрополия. Ние сме отпечатали тази легенда през 2003 г. в помагалото "Истории край огнището", което е налично и в Национална библиотека", посочи Теодора Крумова - програмен директор на организацията.
Тя обясни, че книжката е създадена за целите на свободно избираем предмет (СИП), вече наричащ се извънкласна дейност: "Фолклор на етносите - ромски фолклор". В този вид занимания всеки се записва по желание и часовете се провеждат извън задължителната учебна програма. Всяко училище само избира дали да включи такава дейност. "Практиката ни (вече близо 18 години) показва, че тези часове намаляват отпадането на ромски деца от училище. Повишават тяхната мотивация, както и тази на техните родители, и най-вече - помагат за създаването на толерантни отношения и разбиране между децата от различните етноси. Защото това не са часове само за ромски деца, а напротив - за смесени групи (там, където, разбира се, има такава възможност)", допълни Крумова.
По думите й, целите на програмата са две основни. Първата от тях е привличане и задържане на ромските деца в училище. Според нея, една от причините за високия процент на отпадналите от училищната система ромчета е фактът, че училището "все още остава официална и чужда институция в техните очи". Крумова обяснява, че те рядко могат да видят в него нещо свое. Въвеждането на ромски фолклор в учебната програма променя това, като показва на ромите (на децата, но също и на техните родители), че училището е наистина място за всички.
Виждайки част от своите традиции в класната стая и в учебниците, ромчето започва да чувства училището като малко по-малко “чуждо”. Втората основна цел на програмата, посочва Теодора Крумова, е формиране на етническа толерантност, търпимост и солидарност у всички деца. Изучаването на “Фолклор на етносите в България – ромски фолклор” дава възможност на българските и турските деца (а и децата от други етноси) да опознаят фолклорния свят на ромите. Да видят сходствата между своя и на други етноси с този, на ромите. Да се убедят, че в ромските приказки, предания и песни се говори за същите неща - правда, любов и щастие.
"Така те могат в тази ранна възраст да преодолеят своите предразсъдъци. Изучаването на ромски фолклор помага на всички деца да осъзнаят значимостта на общите елементи в традициите и културата на различните етноси в България и укрепва у тях чувството за принадлежност към българската нация", допълни Крумова. Тя обяснява, че учебните помагала включват приказки, песни и празнични обичаи. Представят фолклора на ромите от всички големи ромски общности в България, като търсят допирни точки с българския и турския фолклор, както и с творчеството на известни автори, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим и други.
Програмният директор на Център "Амалипе" обясни, че въпросната легенда, станала обект на онлайн дискусии сред родители, е от типа, който всеки народ създава за себе си. "Ако погледнете в помагалото, например на страница 56, е поместена българската народна приказка "Българската земя хубава". В същото време, целта на учебното помагало “Истории край огнището” е да въведе ученика в света на ромската култура. Идеята на авторите е, чрез представяне само на отделни моменти от фолклора на ромите в контекста на общонационалната българска култура, да се провокира любопитството на учениците сами да търсят допълнителна информация. Целта е да откриват приликите между културите на отделните етноси. Така те сами ще достигнат до изводите, че ценностите са общи и са споделени от различните етноси", посочи Теодора Крумова. Според нея, стремежът е да се възпита ученикът в дух на етническа толерантност и уважение към традициите на всички етноси, живеещи в България.
Учебното помагало и тетрадката са съобразени с материала, изучаван в задължителната подготовка, уверява Крумова. Специален акцент е поставен върху упражняване уменията, необходими за правилното владеене на български език - граматика и лексика. Относно въпроса, касаещ източника на информация, по който са създадени текстовете в конкретното учебно помагало, програмният директор на "Амалипе" заяви, че са ползвани теренни материали, сред които - автентичен фолклор, записван на терен, както и информация от различни други издания.
"Това е помагало, не е учебник, не е част от задължителните учебни пособия. В много голяма степен то е базирано на авторски материали, от гледна точка на това, че не са препечатани отнякъде, а са записвани от нас - това именно е фолклор. Помагалото няма претенции да е учебник по история. То представя бита и културата, част от които са различните легенди за сътворението и възникването на различните етноси. Както във фолклора на всеки етнос, така и в ромския - това не са документални сведения. Едва ли някой би помислил на сериозно, че Господ пече хората във фурна или, че вади от пазвата си и раздава земя. Това е спецификата на фолклора - всеки един народ създава за себе си подобен тип легенди, с които да обясни мястото си в света, определени феномени и така нататък", каза в заключение Теодора Крумова.
По нейна информация. през 2018 г. са били сформирани над 290 групи, в които са се обучавали около 4 400 деца. От тях близо 3 450 да били роми. А резултат от провеждането на подобен вид часове е намаляване на средния брой неизвинени отсъствия на учениците, участващи в срещите. По време на часовете децата се научават, че всеки може да успее, ако положи усилия.
