Досега парите, които държавата отпуска, следваха студента, а не се дават заради качеството на обучението му и това трябва да се промени. Това заяви днес от парламентарната трибуна министърът на образованието Тодор Танев по време на разглеждането на първо четене на промените в Закона за висшето образование. Обект на дебат са 6 законопроекта, включително и на МС, предаде БГНЕС.
Искаме да акцентираме върху приоритетните за България специалности, за да може висшето образование да има връзка с живота, с бизнеса, с потребностите на държавата, подчерта министърът.
В законопроекта на МС се предлагат мерки за диференциране на субсидирането и прекратяване на практиката за приемане на студенти с ниски резултати с цел раздут бюджет за повече държавни пари. Субсидията за научна дейност на ВУЗ-овете ще се отпуска по сериозни критерии за научни успехи. Слабите научни резултати на университетите ще водят до спиране на субсидията за наука. Ще се прекрати приемът в професионалните направления на кандидат-студенти с най-ниски резултати. Диференциация ще се наложи и при определяне заплатите във всеки отделен ВУЗ. Предвижда се обособяването на „защитени специалности” – това ще са направления, в които държавата има нужда от кадри.
В законопроекта на ГЕРБ се урежда статутът на Националното представителство на студентските съвети – с мандатност на членовете му, в състава да влизат само членове на студентски съвети или председатели. Предвижда се засилена прозрачност и отчетност на НПСС, проверка от Сметната палата с предоставяне на данните онлайн. Административната издръжка на НПСС да падне от 10% на 3% от бюджета му.
От БСП лява България предлагат в своя законопроект разширяване автономията на висшите училища във връзка с качеството на обучение на студентите и с провеждането на научни изследвания и нов модел на оценка на качеството, както и промяна на модела на финансиране на висшите училища. Опитът от последните години показва, че развитието на висшето образование в България се поставя в зависимост от количествени, а не от качествени критерии, се казва в мотивите им. Заблуда е, че рейтингът на висшите училища отразява качеството и че той може да служи като основание за определяне на необходимото за развитие на висшето образование финансиране. Заблуда е и това, че качеството на висшето образование в условията на криза и на затормозено икономическо развитие се определя преди всичко от реализацията на студентите.
Качеството на висшето образование и научните изследвания зависят преди всичко от качеството на научния потенциал, който трябва да бъде запазен и развиван, аргументират се депутати от БСП лява България. Базовите заплати са инструмент за преодоляване и на очертаващата се в България тенденция за рязко намаляване на научния потенциал, за намаляване на научния капацитет - ключов за развитието на държавата. Предлагаме развитие на дейността на институти в рамките на висшите училища, която да даде нова възможност за развитие на научната дейност. Предлагаме законови норми за новите форми на сътрудничество между науката и бизнеса - клъстер, които да отговорят на потребността от технологично развитие и иновации, четем в техните мотиви. Те предлагат да има и изследователски университети и намаляване на студентските такси с една трета, която разлика да се поеме от държавата.
От РБ застъпват становището за ректора, заместниците му и деканите да се изисква притежаването на опит като хабилитирани лица. Нормативното уреждане на това изискване ще създаде предпоставки за конкурентност, прозрачност и отчетност при провеждането на процедурите по избор на ректор, заместник-ректори и декани на дадено висше училище и ще елиминира възможността за провеждане на избор „на тъмно”. Законопроектът на АБВ се основава на развитието на академичната автономия и дефинира понятието образователен франчайз. Разглежда се възможността за филиали на родни ВУЗ-ове в чужбина.
В момента тече дискусия по шестте законопроекта за промени в Закона за висшето образование.
