"Софийският университет и Техническият университет в София са в 7-те процента от най-добрите в света. Такива заглавия щяха да звучат по-добре, отколкото, че нито един български университет не е в топ 1000". По този начин Георги Стойчев от консорциум "Институт Отворено общество - София" отговори на въпрос на Actualno.com защо нито един наш ВУЗ не е в първите 1000 според световната класация Times Higher Education - World University Rankings 2023.
Резултатите от класацията бяха оповестени през октомври, като в нея участват 1799 университета от 104 държави и региони. СУ е сред първите 1200, а ТУ пада с 300 места надолу тази година в категория 1500+. Според Стойчев обаче ранкингът обхваща първите 7% от университетите в света, които са общо над 25 хиляди.
"Има грешни интерпретации по отношение на класирането на университети, това не е световната класация, това е една от многото класации", каза той по време на представянето на Рейтинговата система на висшите училища в България. "Второ, няма спад в класирането на СУ. През 2023 г. броят на класираните университети е по-голям от този през 2017 г. Тоест, СУ през 2017 е бил в последните 20% от участващите, докато сега той е в предпоследните 20%. Може да се каже, че СУ се представя сега по-добре, отколкото през 2017 г. Ако видите конкретните индикатори, той бележи подобрение по качество".
"Трето, ако до 2022 г. ние имаме само едно българско висше училище в Times Higher Education, сега имаме още едно – ТУ-София. В класацията участват 1799 университета, в света има над 25 хиляди. Някой публикува университетска карта за топ 1000 и реакцията беше неоправдана", заяви Стойчев.
Според него страните от континентална Европа имат по-малък шанс в такива ранкингови системи, защото индикаторите на тези класации "улавят силните страни на университетите от англо-саксонски тип – Обединено кралство и САЩ". "В топ 30 университета на света има само един от ЕС – от континентална Европа, а има над 20 от САЩ. В топ 50 има 6 от цяла континентална Европа и 7 от цяла Великобритания. Половината от науката в Източна Европа, особено в България, половината от публикациите на българските учени са изнесени извън ВУЗ-овете, те са в БАН", каза още той.
От Actualno.com попитахме и как бизнесът може да влезе по-добре в образованието, за да помага на студентите и да им осигури позиции в пазара на труда. На въпроса отговори образователният министър проф. Сашо Пенов, който каза, че през последните години има "екстензивно развитие" на педагогиката, "за да може да обезпечим учителските кадри, които да отидат да работят в училищата".
"Тази политика е всестранна - не само да създадем кадрите, а да ги привлечем с добри възнаграждения. Наблюдавам, че вече има доста стипендии, които се отпускат от бизнес структури. Прави впечатление, че специалности като металургия, проучване и добив на подземни богатства се реализират добре. Развива се и съответният вид индустрия. Що се отнася до бизнес услугите – застраховане, банково дело, организациите, които развиват такава дейност, насочват кадри към държавни и висши училища. Но е много по-важна връзката между професионалните училища, които дават професионална подготовка – така да насочим бизнеса, че той да използва ученици със средно образование, а тези, които искат, да постъпят във висшите училища след това", каза проф. Пенов и даде пример със сферата на туризма.
