Всеки родител, който има седмокласник до скоро заспиваше, сънуваше и се събуждаше с мисълта за две дати - 20 и 22 май. Това са датите на външното оценяване при седмокласниците по български език и литература и математика, резултатите от което ще оформи баловете за кандидатстване в езиковите и професионални гимназии.
Вече цяла година децата ходят на уроци, борят се за оценки, наизустени са баловете за класиранията в гимназиите, начертани са стъпките за кандидатстване.
Ужасът се умножава и от факта, че докато преди години имаше просто английска, френска, немска, сега има втора, че и трета английска, френска, немска… и коя от коя с по-големи обещания.
Седмица преди изпитите, обаче, деца, родители и учители вече гледат странно и все по-често се прокрадва мисълта: „Абе, не е нормално – цялата тази лудница.
И защо наистина се стига до тази истерия? Преди 20 години също се кандидатстваше, но това не беше животоспасяващо. Също така не се робуваше на мнението, че след като си завършил някое никому неизвестно даскало, значи нямаш ник`ъв шанс в живота…
Да, ама днес не е така. Хвърлят се едни минимум 2 хиляда лева по частни учители и школи, защото в училище вече много години подред до учениците не достига почти нищо, поне не и това, което се числи към образованието.
Затова необходимото ниво се наваксва с частни уроци и учители. И кандидатстването е нещо като спасение, а неуспехът - присъда, провал.
И така още на 13-14 г. години детето преживява пълния си успех – ужасно преувеличен, защото не би трябвало да има нищо особено в това да се представиш добре на матурите, или провал – ще се въздържа от възможните последици върху психиката на един тийнейджър от подобно възприемане на нещата.
Гледаме напред до 20 и 22 май, до юни, когато ще излязат резултатите и първото класиране… Малцина мислят за после. Защото после е същото, макар и в 1-ва, 2-ра или 3-та английска, немска, френска, патагонска. Защото учителите все още получават жълти стотинки и повечето от най-добрите от тях отдавна са по частните училища, защото само като отворите сайта на РИО се вижда текучеството на кадрите, точно в тези „елитни“ гимназии и тогава сигурно ще се попитаме: „за какво…“
Само че до този етап все още никой не е стигнал. Сега сме на етапа да фатализираме едни два часа – два часа, които решават бъдещето на детето. Стискаме палци, пушим цигара след цигара, не се усещаме че вместо да говорим крещим, не виждаме сенките си под очите… А всъщност в националното външно оценяване няма нищо фатално. Фатални са едни други неща. И така стигаме до простичкото – да сме живи и здрави, защото и най-елитната гимназия няма да може да ни го даде! Само че нали го имаме, слава Богу и продължаваме да драпаме. Защото на всеки му се иска нещо по-добро за детето му и е длъжен да опита.
А проблемът е някъде по-дълбоко, не в училището ,не в учителите, не и в децата, а в това, че покрай всичко останало те не знаят, не искат и не могат да учат. И това не е само у нас. Защото вкарахме децата в едни таблици и бланки с отговори, които се проверяват с универсален ключ. И ги изпращаме там не, за да покажат себе си, а да паснат на модела.
Наистина ли искаме това за децата?
Източник: Sroditeli.com