"Самият факт, че разглеждаме Стратегията за висшето образование като последна точка е показателен, че е последен приоритет на държавата. "
С тези думи започна изказването на професор Иво Христов по обсъжданията за Стратегията за висшето образование, която парламентът впоследствие прие.
След което той замълча докато утихне шумът в пленарната зала, явно показвайки неодобрение към поведението на колегите си.
"Проблемите на висшето образование са стратегически проблем за държавата, за обществото и нацията. Известно е клишето, че висшето образование има за основна задача не даването на компетентности, не осигуряването на материално-техническа база и усвояването на умения в дигиталната епоха. Най-важната задача на всеки един образователен процес, в това число и на висшето образование, е какъв тип човек искаме да създадем.
Успешните общества в 20 и най-вече в 21 век са тези, които инвестират и разбират човека като основна цел, основен ресурс капитал и ценност. В България, когато се създават каквито и да било стратегически документи, много често се пропуска един много важен момент. Какво е това стратегия? Стратегията преди всичко има за задача да дефинира в какво състояние сме в момента и в какво състояние желаем да бъдем.
Системата на висшето образование е част от цялостната обществена система. Следователно преди да си отговорим на въпроса каква система на висшето образование искаме, трябва да сме наясно що за държава искаме да бъдем след 10 години. Какво общество бихме искали да бъдем. Това са важните стратегически въпроси.
Поне един път това Народно събрание да се отнесе сериозно към сериозния въпрос. Четири години ви гледам и виждам, че нямате никаква представа за приоритетите на тази страна. Никакво разбиране за драматизма, в който тя се намира. Ние влизаме в жестоко историческо време, което няма да търпи никакви наши провинциални и дребнави игрички. На ръба е поставено съществуването на българите като такива. България се намира на стратегическо място и никой няма да ни остави поради липсата на воля, компетентност и нашата всеобща безгръбначност, да присъстваме в качеството си на аморфна маса. Без цели, идеи и стратегическа визия какво искаме да бъдем.
Системата на българското висше образование е своеобразен хибрид между завареното от времето на социализма държавно висше образование и два много важни фактора. Първият е много модерното неолиберално клише за по-малко държава и, че пазара щял да реши всичко. Кой пазар? Нуждите на бизнеса. Кой бизнес? В резултат на това в момента имаме хипертрофирала глава и атрофирало тяло. Социалистическа България беше 9 милиона и имаше между 15 и 20 ВУЗ-а. В момента страната е 6 милиона и има 53 висше училища. Но в първите 1000 ВУЗ-а в света няма българско учебно заведение.
Нивото на българската наука е провинциално. Нивото на нашето образование пада от година на година. Ние можем да продължим да си заравяме главите в пясъка и да казваме, че нещата са много добри, но не са. Българското образование не знае накъде отива, а се движи инерционно.
Първият и най-важен въпрос, на който трябва да си отговорим, е кой е субект в стратегическото действие. Аз не виждам този субект в Стратегията, г-н министре. Ако е държавата, това трябва да бъде казано ясно. Че тя от този момент нататък поема стратегическите действия по развитието на българското висше образование, които са 1 до 3 цели - не повече. И това ще бъде постигнато с такъв финансов, организационен и човешки ресурс. Аз имам преки и непосредствени впечатления, как за 30 години съседна Турция от аутсайдер в областта на образованието, постигна изключително качество в него. Защото е преценено от стратегическото ръководство на тази страна, независимо от политическите разцветки, че това е важно стратегическо направление за националното оцеляване и превръщането на Турция в глобална сила. Ние нямаме такива приоритети, цели и няма дефиниран обект за стратегическо действие.
Кои са общите цели на академичната общност в България? Къде тя е манифестирала собствените си интереси? Къде тя е казала, че ще влезе в съответните взаимодействия с държавата или напротив. Част от тази общност я устройва статукво в момента, а то е мъртвешко и убива страната. Част от тази общност се изживява просто като държавни чиновници, които искат да си осигурят доизкарването до пенсия. Това е комбинация между меко казано неамбициозни преподаватели и дваж по-неамбициозни студенти.
Всяко читаво дете, всеки кадърен преподавател, всеки амбициозен човек предпочита да се реализира навън, поради невъзможността да го направи тук в страната. Проблемът не е финансов, както си мислят много хора. Има едно клише, което ненавиждам - да изливаме пари, да усвояваме ресурс. Семантиката на думата показва целта на действието. Да усвояваме, а не да създаваме.
Срещу реална истинска реформа на образованието в страната има създадена мощна група, която иска реформи само на думи, но реално мъртвешкото статукво я устройва. Тази група няма цвят. Това е онова посредствено блато, което става все по-характерно за огромни сфери от нашия живот.
Какво можем да направим в тази ситуация ли? Първо да си поставим реалистични цели. Второ да има 1-2 до 3 училища, които да започнат като локомотив да дърпат цялата система на висше образование. Които да се измерват с най-високите европейски и световни стандарти. Така, както направи Китай. Ще ви дам пример и със страна, която дори юридически не е призната - Северен Кипър. Направете си труда да проверите мястото им в класациите. Но това означава съвършено други изисквания към преподавателския състав - езиков, компетентен, образователен, ако щете начин и атрактивност на преподаване.
На второ място и изискванията към студентите. Принципът, че висшето образование, както и средното, е функция от финансиране на калпак означава, че не е важно какви резултати правите на изхода, а колко хора вкарвате на входа. При такава логика на финансирането на образованието, не можете да имате качествено образование.
Знам, че всичко това дълбоко не ви вълнува и чакате просто да приключи. Така бавно и безславно и в пълно неведение си отива нашата страна, завърши професорът.
Още: Проф. Иво Христов очерта тежките системни проблеми на българското образование (ВИДЕО)
