Специалностите „Математика”, „Информатика и компютърни науки” и „Комуникационна и компютърна техника” са най-апетитни за всеки университет през новата учебна 2016-2017 година. Това е заключението от публикувано за обществено обсъждане постановление, изготвено от МОН, което предстои да бъде одобрено.
Всеки университет ще взема директно по 2000 лева за всеки приет студент във всяка една от тези специалности, като става въпрос за всеки приет студент над броя на приетите студенти през учебната 2016 – 2017 година спрямо учебната 2015-2016 година.
Крещящата нужда има не само от програмисти. Оказва се, че съгласно методиката за изчисление на качеството на висшето ни образование има още нужда от учители и педагози, от специалисти по селско стопанство и от ветеринарни лекари! Доста изненадващо обаче е и заключението на база методиката, че нямаме достатъчно артисти, танцьори и музиканти. А най-малко нужда има от икономисти и чиновници.
Методика за оценяване на качеството на обучение
Всъщност бъдещето на определени специалности във висшето ни образование ще зависи от комплексна оценка за качеството на обучението в два елемента – академичен елемент и практическият пазарен елемент. С тази оценка ще се определят приоритетните професионални направления, по които имаме нужда от обучени кадри.
Академичният елемент в оценката представлява обобщение на показателите за научна дейност и оценката от акредитацията на съответното висше учебно заведение. Пазарният елемент оценява колко от завършилите по съответната специалност студенти и докторанти се реализират точно по въпросната специалност на пазара на труда.
Според изчисленията на МОН т.нар. комплексна оценка за качеството на обучение е имала тежест от само 12,8% при определяне на държавната субсидия за бюджета на всеки ВУЗ в България. Амбицията е през 2017 година този процент да е 40 на сто, през 2018 година – 50 на сто, а през 2020 година – 60 на сто! Идеята е така университетите да бъдат стимулирани да развиват специалности, от които има практическа и научна нужда.
Съгласно заложената в предложението на екипа на образователния министър Меглена Кунева методика за изчисление коя специалност си струва от научна и практическа гледна точка излиза, че от специалностите в областта на точните науки има най-голяма нужда. Доказателство за това е, че специалностите „Математика”, „Информатика и компютърни науки” и „Комуникационна и компютърна техника” са извадени от методиката. Към областта на точните науки влизат и „Педагогически науки”, както и от „Аграрни науки и ветеринарна медицина”. Шокиращо обаче в тази сфера на най-търсени специалности влизат и „Изкуства”. За сметка на това специалностите „Икономика” и „Администрация и управление” получават най-ниски комплексни оценки т.е. държавата следва да отделя най-малко пари за тях – заради пренасищане.
