Парламентът прие на второ четене промените в Закона за Висшето образование, с които ще се изгради Национална карта на висшите училища в България.
Тя ще описва университетите и специалностите в страната и ще следи наситеността на вузовете по региони, както и къде от какви професионалисти има нужда държавата.
Срещу промяната недоволство изразиха от БСП. „Отиваме към поредната свръхцентрализация на България“, обяви от трибуната Валери Жаблянов от БСП.
Министърът на образованието Красимир Вълчев му отговори, че така има възможност за контрол на прекомерното откриване на нови вузове и филиали.
На 90% образователната система е достигнала предела си на разрастване, но има още 10%, в които да се доразвива, смята Вълчев.
„Текстът е гласуван единодушно в комисията – 16 гласа „за“. Одобрен е и от работодателски оранизации, синдикатите и ректорите в страната“, заяви от своя страна Милена Дамянова от ГЕРБ.
Първоначалното предложение бе тази карта да се приема с акт на Народното събрание, но между първо и второ четене то бе изменено. Народните представители приеха картата да се предлага от министъра на образованието и да се приема с акт на Министерски съвет.
Мнението на експертите
Проблемът на висшето образование в България не е големият брой университети, а ниското качество, което предлагат. Около това мнение се обединиха експертът от Института по пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов и Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК) в коментар за Economic.bg.
Според Томчо Томов Националаната карта е стъпка напред към постигането на реформа във висшето образование. „Не казвам, че решението на проблема в образованието е тази карта, но тя е стъпка. Основен проблем във висшето образование е, че няма структуриране от икономическа гледна точка къде какви университети са необходими. Идеята на картата е тя да определи точните места, на които трябва да има университети, защото в момента те са струпани в няколко точки на страната и има цели региони, в които няма“, коментира той.
На подобно мнение е и икономистът от ИПИ, който обаче твърди, че напоследък в България има мода за създаване на най-различни карти. „Напоследък правенето на карти – съдебни, изборни и всякакви подобни – стана доста модерно. Само по себе си, създаването на карта на висшето образование (публичното, поне) не е лоша идея, тъй като в последно време всички университети се опитват да предлагат (почти) всички специалности, дори и да не са специализирани в тях или дори да успяват да осигурят подходящи преподаватели“, каза той.
Николов заяви още, че е важно това да не е последната мярка за подобряване на качеството на висшето образование. „Необходими са редица мерки, от връщане към реформата за финансиране въз основа на качеството до фокус върху реалната научна дейност на университетите, които понастоящем са най-вече училища“, каза още Николов.
По отношение на публичното финансиране, което получават университетите за студентите, които се обучават в тях, мненията на двамата експерти също се припокриват, че то не е в полза на образованието.
финансиране много от студентите биват „избутвани“ през целия процес от началото до края на образованието. „В Европа входът на университетите е широко отворен за всички, но пропуска на изхода само хората, които действително са придобили нужните качества. Докато при нас покрай финансирането се гледа студентите да се „прекарат“ през целия цикъл на обучението“, каза още той.
