На първо четене парламентът одобри днес механизъм за закриване на университети, които два пъти получат ниска оценка при институционална акредитация или отказ за такава.
Промените в Закона за висшето образование, чийто вносител е Министерският съвет, бяха приети от мнозинството, а БСП се въздържа.
При първа оценка под 4 по скала до десет университетът ще получава отказ за институционална акредитация, но ще има право да подобри качеството на обучение.
При втори отказ след година и половина се предвижда закриване. По същия начин ще се закриват и специалности с лошо качество на образованието.
В момента при отказ на институционална акредитация на университета се спира субсидията от държавата. Законопроектът предвижда и промени в процедурите по институционална и програмна акредитация.
С промените се въвежда пълен контрол върху ректорите от страна на МОН. Те ще трябва да подписват договор за управление с министъра на образованието.
По този начин ръководителят на университета ще се задължи да следва политика за развитието му, която е утвърдена от министъра.
"Със законопроекта за висшето образование ще дадем принос за по-добро функциониране на образователната система", заяви народният представител от ПГ на ГЕРБ Станислава Стоянова по време на дебата, но така и не уточни конкретно как ще се случи това.
Стоянова заяви, че е твърдо убедена, че настоящите изменения в законодателството са добри и са в пълен синхрон с действащото право на ЕС. „Лично аз подкрепям предложените изменения и призовавам всички колеги да направят това“, заяви още Стоянова. Тя посочи, че със законопроекта ще се даде принос за националната кауза.
БСП бяха категорични, че част от предложенията ограничават академичната автономия. Социалистите предупредиха, че промените в закона няма да доведат до реално решаване на проблемите в системите.
От "Обединени патриоти" с също бяха критични към законопроекта и поискаха сериозно обсъждане на текстовете от работна група от експерти и депутати между първо и второ четене.
