В изпълнение на стратегическата цел въвеждане на жестовия език, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд, беше осигурено финансиране за реализиране на обществена поръчка с предмет „Национално научно изследване на българския жестов език" с изпълнител фондация „Глухи без граници".
Това заявява министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на депутатско питане за въвеждането на жестов език, като една от стратегическите цели в Плана за действие на България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания.
В резултат от научното изследване бяха изготвени два продукта - речник на българския жестов език и научно описание на граматиката на българския жестов език. Те са отпечатани и разпространени сред заинтересованите страни, както и са публикувани на сайта на проект „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие" за обществено ползване.
Резултатите и продуктите от националното научно изследване са добра основа да се продължи изпълнението на останалите заложени мерки в Плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2015-2020). Една от тези мерки е признаването и популяризирането на българския жестов език. В нормативните актове в системата на предучилищното и училищното образование е регламентирано прилагането и използването на жестова (калкираща) реч и/или на дактил при обучението на учениците с увреден слух в специалните училища или интегрирано. За участие в националното външното оценяване и за полагане на държавните зрелостни изпити за ученици с увреден слух при необходимост се осигуряват консултанти, използващи жестовите знаци при общуването с ученика. В този смисъл калкиращата жестова реч се прилага в училищата, като за целта се осигуряват и съответно учители, владеещи жестовия език, заявява Вълчев.
Резултатите от изследването, направено по проект „Подкрепа за равен достъп и личностното развитие", позволяват да се работи за унифициране използването на жестовите знаци, за повишаване на конвенционалността на жестовете, за разширяване на граматическата структура на българския жестовия език, както и за създаване на методически пособия за ученето и използването му в различни области и дейности като самостоятелен език. Това ще спомогне изпълнението и на останалите мерки, заложени в Плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2015-2020), а именно разработването на методики за преподаване и за обучение на българския жестов език, а също и за включването му като учебен предмет в специалните училища и като избираем в останалите училища, подчертава министърът. Той допълва, че Министерството на образованието и науката предстои да възложи изготвянето на такива методики.
Предприетите мерки за узаконяването на българския жестов език и за равностойното му прилагане в различни области на обществения живот е важна стъпка за по-широкото приобщаване на хората с увреден слух.
Надяваме се в сътрудничество с всички заинтересовани страни да доведем до успех това общо начинание, което е от изключително обществено значение и от особена важност за приобщаването на хората с увреден слух, както и за изпълнението на мерките в Плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2015-2020 г.), завършва отговорът на министъра.
