Четвъртокласниците имат по-добри познания по български език и литература отколкото по математика. Това показват резултатите от тазгодишното национално външно оценяване по двата предмета. Над 53 000 деца се явиха на изпитите, които се проведоха съответно на 26 и на 27 май т.г. Резултатите са публикувани днес.
По БЕЛ учениците са постигнали средно 70,46 точки от 100. По математика средният резултат е по-скромен - 57,33 точки от 100. По скалата за превръщане на точките в оценки (виж в края на текста) това означава „много добър“ по български език и литература и „добър“ по математика.
Общият резултат е сравнително висок. Той потвърждава наблюденията от международните изследвания PIRLS и TIMMS, че българските четвъртокласници се справят над средното равнище в сравнение със своите връстници в други страни.
С максимален брой точки са оценени 1427 изпитни работи, а 6772 деца имат отлични оценки (над 5,50) и по двата предмета. Всеки втори четвъртокласник има отлична оценка поне по единия предмет. Трима ученици са с максимален брой точки – 100, едновременно и на двата изпита.
Добро впечатление прави също тенденцията повече ученици да имат пълен брой точки на отворените въпроси отколкото на затворените. Това показва напредък при най-важните умения - да мислят, да решават задачи, да четат и създават текст.
В сравнение с 2021 г. при тазгодишните средни стойности по двата предмета се наблюдава лек спад. Освен че самите деца са различни, влияние върху резултатите оказва и по-дългият период на онлайн обучение заради пандемията от COVID-19 – за този випуск това бяха три поредни години, макар че бяха положени максимални усилия през тази учебна година децата от началните класове да учат колкото е възможно по-дълго присъствено.
Върху резултата се отразяват и някои промени в самите тестове за националното външно оценяване - с всяка следваща година те изискват все повече мислене, съобразителност, справяне с практически ситуации, умение за пренос на наученото в нов контекст. Това предполага повече усилия и постоянство при усвояването на материала.
Предстоят анализи на регионално и на училищно равнище, както и набелязване на конкретни стъпки за преодоляване на пропуските, установени на изпитите след IV клас. Това с особена сила се отнася за училищата, в които има ученици с 0 точки и на двата изпита (24 деца общо за страната), както и ученици с 0 точки на един от двата изпита - общо 213 деца. Тревожно е също, че 3477 (около 6% от всички) четвъртокласници не са постигнали минимума от 30 точки за „среден (3)“ и на двата изпита.
Резултатите от изпитите доказват за пореден път, че по математика учениците се справят най-трудно с геометрията, пространственото мислене и практическо прилагане на наученото в реални ситуации.
По български език се забелязва обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение голяма част от учениците не знаят. Цели 88% от тях например не могат да обяснят значението на думата „пожарникар“, немалко ученици не разпознават значението на думи като „високомерен“, „надменен“, „стеснителен“ „срамежлив“, „горделив“. В езиково отношение най-голямо предизвикателство остава правописът на степенувани прилагателни имена и на съгласни пред беззвучни в средата на думата.
Няма сериозни размествания между подредбата на регионите по резултати спрямо предходната година. С най-висок брой точки отново са Смолян и София-град. В другия край е Сливен.
От тази година Министерството на образованието и науката въвежда единна скала за превръщане на броя точки в оценки по шестобалната система. Тя ще важи както за националното външно оценяване в IV клас, така и за държавните зрелостни изпити. „Среден (3)“ се получава при постигнати 30% от максималния брой точки. Съпоставимостта на резултатите между отделните випуски се прави през броя точки.
