Ако пасивната толерантност на институциите в образователната система към рекета от родители продължи, това ще бъде най-лошият път за изход от кризата в българското образование, заявява председателят на Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" Юлиян Петров в коментар на некомпетентната намеса на родители в организацията на учебно-възпитателния процес в българското училище.
Пореден пример за това е случаят за намеса на родители в ръководството и учебния процес в Природо-математическата гимназия „Никола Обрешков" в Казанлък, където родители изнудват учители и директор за по-високи оценки на своите деца. Протестът на родителите показва упорито желание за превръщане на престижната за града образователната институция в социален интернат.
Професионализмът на известния учител по физика г-н Теодосий Теодосиев, който през тази година получи и приза на синдиката за най-добър учител „Стоян Михайловски", е безспорен, а директорът на гимназията и началника на Регионалния инспекторат в Стара Загора трябва да се намесят твърдо в посока на качественото образование и справедливите оценки, посочва Синдикат „Образование".
"За огромно съжаление, след въвеждане на делегираните бюджети през 2008 г. се засилиха тенденциите за спад в качественото образованието, за поява на незаслужено високи оценки, които да се харесат на родителите и задържат ученика в училището. Защото в противен случай, училищата бяха закривани, а учителите оставаха без работа, но големия печеливш бяха общините, които получаваха 125 хил. лв. за закрито училище.
Безброй станаха набезите на родителите, които останаха безкрайно пасивни в доброволческите училищни кампании, но прогресивно активни към учители и директори, които не пишеха оценки по милост и не извиняваха безпринципно отсъствията на техните деца", заяви той, цитиран от КРОСС.
Синдикат „Образование" смята, че МОН и регионалните инспекторати трябва незабавно незабавно да се събудят и защитят категорично качеството на образованието и професионализма на учителите и спрат криворазбраната толерантност към родители и тяхната некомпетентна намеса в управлението и образователните процеси в училище. Това би съживило и стимулирало добрите български учители, които въпреки трудната и стресова професия постигат национални и световни успехи със своите ученици.
