Качеството на висшето ни образование продължава да е твърде различно, когато говорим за различните ни университети. Това сочи извод от 7-ото издание на рейтинговата система на университетите в България.
Фрапиращ пример сочи, че да учиш информатика в Софийския университет може да ти донесе 3500 лева заплата в бъдеще, докато със същата специалност, но завършена в Шуменския университет, ще си докарваш 900 лева, пише в. "Сега".
Най-високи доходи продължава да носи обучението по информатика и компютърни науки - 2212 лв. облагаем доход (при среден за страната 1148 лв.), математика - 1963 лв., компютърна и комуникационна техника - 1698 лв., обществено здраве - 1662 лв., проучване и добив на полезни изкопаеми - 1661 лв., металургия - 1602 лв., военно дело - 1551 лв., фармация - 1405 лв., медицина - 1398 лв., и електротехника - 1390 лв. Най-ниско възнаграждение пък получават завършилите музикално и танцово изкуство - 726 лв., педагогика на обучението по... - 727 лв., педагогика - 755 лв., стоматология - 757 лв., социални дейности - 800 лв.
Остава решаващо къде е учил студентът - ако е завършил педагогика в СУ, облагаемият му доход би бил 875 лв., а ако е получил дипломата си за учител от Югозападния университет, възнаграждението му ще е 671 лв. В СУ например информатиката носи 3494 лв., докато в Русенския - 1046 лв., а в Шуменския - едва 908 лв. По същия начин машинното инженерство, завършено в МГУ, дава 2210 лв., в Тракийския - 735 лв., а в ЮЗУ - само 547 лв. Почти 4 пъти е разликата във възнагражденията и на завършилите математика в СУ - 2388 лв., и в Шуменския - едва 657 лв. Единствено при специалностите в държавния сектор като здраве, образование, отбрана, медицина и т.н. няма значение къде е придобито висшето образование.
В направленията с най-добра реализация и тази година няма промени - най-голям шанс човек да си намери работа предлагат военно дело (0.19% безработица), медицина (0.30%), фармация (0.48%), стоматология (0.68%), металургия (1.25%), обществено здраве (1.54%), музикално и танцово изкуство (1.60%), здравни грижи (1.71%), транспорт (1.96%) и архитектура (1.99%). Най-висока е безработицата в направленията религия (4.29%), социални дейности (4.12%), материали и материалознание (4.10%), педагогика на обучението по (различни предмети) (3.98%), животновъдство (3.80) и др.
Безработицата сред завършилите висше образование в последните 5 г. намалява от 3.38% през м.г. на 2.91% през т.г. "За първи път безработицата пада под 3%, докато през 2013 г. беше над 4%. В някои професионални направления, например в сферата на отбраната и здравето, тя клони към нула, а в други, в които традиционно нивото ѝ е високо - като религия и социални дейности, тя пада до 4%", коментира Георги Стойчев от "Отворено общество".
Увеличение се наблюдава и в заплатите на висшистите - ако през м.г. средният облагаем доход на завършилите бе 1020 лв., т.г. той расте до 1075 лв. (при едва 900 лв. през 2013 г.). "Броят на професионалните направления, които вървят с над 1000 лв. доход, се увеличава от 20 на 30", посочи Георги Стойчев. Той открои две области, които обикновено остават встрани от обществения интерес - проучване и добив на полезни изкопаеми и металургия. И двете са в топ 6 по доходи, но сред 4-те, които обучават студенти с най-нисък успех от дипломата за средно образование, т.е. те са с най-голяма добавена стойност.
Нужда от висше образование
Просветното министерство смята да предложи законови промени - към трите приоритетни направления, които през м.г. получиха неограничен прием (математика, информатика и комуникационна и компютърна техника), догодина ще се добавят още няколко - физически и химически науки, както и химични технологии, религия и теология и материали и материалознание. "Приемът в направленията икономика и администрация ще бъде намален навсякъде", посочи просветният министър Красимир Вълчев. Той даде заявка да обяви нулев държавен прием в 15 програми в различни университети. Най-общо става дума за програми, в които студентите са под 15 души. Така например от догодина икономика по държавна поръчка може би вече няма да се предлага в Шуменския университет, Бургаския "Проф. А. Златаров", Техническия университет в Габрово и т.н.
