Кризата в сферата на образованието или т.нар. „глад за учители” е широко дискутирана тема. Високата емиграция, силното нежелание за учене на педагогически специалности сред студентите и не особено европейските нива на заплащане в сферата превърнаха професията „учител” в дума демоде. От една страна тя носи престиж, но от друга той не е особено актуален в последно време.
Въпреки това има случаи, истории и хора, които предпочитат работата на учител преди всичко останало. Славка Ласонова преподава на ученици от първи клас в гр. Велинград. Тя е любима учителка на цял клас малки ученици, за които отделя целия си ден - да ги научи на всичко, което знае. Славка обаче не е била учителка цял живот. Тя е продавала сладолед, а след това е била държавен служител. В последствие, на 42 години, тя влиза за първи път в училище – в ролята на учител, за да промени живота и да сбъдне една своя мечта.
Как решихте да станете учител?
Завършила съм през 2000 г. в Софийския университет специалност „География”. По време на следването си реших да откажа педагогическия си профил, по онова време бях убедена, че не искам да ставам учител. След време, когато единият ми син беше вече завършил училище, а дъщеря ми бе в 3 клас, реших, че имам какво да дам на образованието. През всичките тези години винаги съм била за обиколена с деца - моите, на приятелите ми, често помагах на близки деца да си пишат домашните. Тогава разбрах, че имам усет с децата, че ми е хубаво да общувам с тях и ми се отдава с лекота. Въпросът бе кога да вляза като учител в училище и по какво бих могла да им преподавам. След третото ми майчинство през 2016 г. ми предстоеше да започна работа. Това беше най-удобния момент да стана учител. Трябваше да избера дали да изкарам педагогическия профил и да преподавам „География” от 5 до 12 клас или да избера нещо друго. Отворих страниците на РУО-тата и видях, че най много работни места има за начални учители. Местата с География бяха или ограничени като академични часове или комбинирани с История. Малките деца са ми слабост и така записах НУП в Пловдивския университет. Още по време на втората си магистратура започнах работа като учител в близко село. Имах комбинирана група от 2 и 4 клас. Първият ден беше съпроводен с много страх дали ще ме харесат децата, ще се справя ли, но виждайки техните очички обърнати с доверие и очакване към мен, всичките съмнения на момента изчезнаха.
Какво работихте преди това?
След завършването си започнах работа като продавач на сладолед . Дали ме е било срам ? - Може би. Казвах си, че имам образование, пък продавам сладолед. Мина лятото , сезона свърши и аз започнах да си търся работа усилено по специалността си.Беше изключително трудно да си намериш работа като демограф-липса на стаж и опит, теоретична подготовка от университета, но не и практическа. Започнах работа като касиер в голяма верига, с течение на времето се издигнах до позиция помощник-управител. Но все нещо ми липсваше( може би, сега осъзнавайки –липсвали ми е работата с деца). После работих като специалист в паспортен отдел в една от столичните общини, но отново не чувствах онази пълнота ,която ти дава само желаната работа. Преминала съм през няколко работи докато най-накрая разбера ,че учителството ме прави щастлива, въпреки всичките трудности.
Трудно ли ви беше да учите отново на по-зряла възраст?
Не, никак. Връщайки се в университета, след толкова години, дори и за миг не си помислих, че ще е трудно или няма да се справя. За мое учудване 70% от моите колеги бяха на възраст около 40 години, някои от тях са били на доста високи позиции в работата си и по някое време на живота си да установили, че искат да бъдат учители. Бяхме хора от различни професии - медицински лаборанти, икономисти, филолози философи. Дори някои имаха и педагогическа правоспособност. Но общото между нас беше, че на тази възраст вече бяхме осъзнали, че наистина искаме да бъдем учители и да работим именно в училише.
Как ви се видя училището в първия учебен ден?
Бях в малко селско училище, без никаква съвременна техника, децата седяха на чиновете, които са седели техните баби и прабаби. Всички хоспетирания бях провела в базови училища в Пловдив, моите деца учеха в големи и елитни училища. За мен беше шок, в какво попадам. Бях на прага да си тръгна. Сега осъзнавам, че това, което ме задържа там бяха децата. Те са едни и същи - в малкото селце и в големия град. На 16 септември, отивайки на работа си, казах – „днес ще е, може би, първият ти и последен ден тук”. Но влизайки в стаята и виждайки децата, нямаше пред мен никаква дилема дали да остана. Прекарах с тях една прекрасна учебна година.
Лесно ли се наемат учители без опит?
Не, директорите не желаят да дават шанс на учители без опит. Много е трудно да бъдеш нает учейки или туко-що завършил.
Какво мислите за тенденцията, че след години няма да има кадри?
Не мисля, че това, ще е така. Много млади хора искат да работят като учители. Проблемът идва от недоверието към тях, че не могат и не знаят, завършвайки веднага университет. Аз не мисля, че е така. Дайте шанс на младия колега, все пак и той трябва да тръгне от някъде. Дори смятам, че в момента те са по-подготвени по отношение на днешните деца, умеят да се разбират с тях и да направят така, че урока дори и за „Априлско въстание” или „Под игото” да заинтригува учениците.
Имате ли млади колеги?
Около мен няма особено много млади колеги. Имам приятели, които имат учителска правоспособност, но поради липса на опит в училище, не ги назначават на работа. След година или две търсене, те започват своята преквалификация в друга сфера. Нашият директор е един от малкото в България, който дава шанс на млади учители.
Какви са децата на които преподавате?
Те са моите малки първокласници. В града, в който живея, има няколко етноса. В моя клас имам деца българи, роми и така наречените българомохамедани. Имам дете от дом, имам деца от социално слаби семейства и от големия бизнес. Но на този етап всички са едно цяло, имаме си име – Многознайковците!
Имат ли интерес към ученето?
Те са още малки, тепърва навлизат в училище и все още за тях училището е институция, а учителят като втора „мама”. Радват се на всяка научена буква, на всяка решена задача, на всяко ново знание по „Околен свят”. Понякога им е трудно, тогава трябва повече упоритост, понякога им е много интересно, особено когато е включен и състезателен характер в ученето. Обичат всяко нещо да им се показва нагледно, чрез мултимедията или гледайки клипчета в мултимедийния кабинет. Обичат и да играят, да пеят. Понякога се и карат. Но, да, на този етап много обичат да идват на училище.
Кой е най-големият подарък за един учител?
Любовта на децата. Детските ръчички около врата ти сутрин и благодарността на родителите за труда ти!
Интервю на Костадин Костов
