Всеки първокласник е изпълнен с вълнение и любопитство от предстоящия училищен живот. Понякога, обаче, тази емоция бързо прераства в тревога и дори скука. Как да предотвратим възникването на отрицателните емоции при първите месеци в училище? Ето някои основни насоки, които ще позволят на родителите да подготвят по-добре детето си в първите му стъпки в образователния процес.
Създаване на безопасно пространство
Първото разочарование често се случва, заради неоправдани очаквания. Родителите рядко обясняват на децата как са организирани нещата в училище, как да се държат с учителите, позволено ли е да се става по време на час или да се говори с приятелите, ако му е станало скучно.
Опитайте се да запознаете детето с обстановката и правилата, предварително. Може да играете заедно на „училище“. Това ще помогне на малчугана да има по-реалистични очаквания. Трудно е да се учи и когато родителите непрекъснато критикуват училището или не им харесва учителката.
Детето усеща, когато майка му го оставя в училището с неспокойно сърце. Такава реакция на възрастните означава само едно – в училище не е безопасно. Така детето се плаши, чувства се беззащитно и хаби много сили, за да се справи със страховете си, а енергия за учене просто не остава.
Развиване на любознателността
Детето има нужда от вас, но това не значи да бъде зависимо. Именно в първи клас то започва сериозно да се приучва към самостоятелност, но все още има ситуации, с които не може да се справи само.
Не е лесно да се учат букви, когато не можеш да четеш, да пишеш безкрайни редове с ченгелчета и да учиш правила.
Интересът към ученето и потребността за познание постепенно угасват. Най-добре ще е да обясните на детето, че това е само началото и че по нататък нещата ще стават по-интересни. Родителят също може да е този, който да събуди интереса у детето към новото. Разкажете му за планетите, дърветата, всичко, което ви заобикаля, за да запазите детското любопитство към света и желанието за изследване, експериментиране и наблюдение. Истинският интерес е свързан с ярките впечатления, а не с натиска, който постепенно предизвиква отвращение към ученето.
Забелязване на постиженията
Всеки иска да постига успехи, но повтарящите се неудачи пораждат чувство за безпомощност и водят до загуба на вяра в собствените сили. За родителите е много важно да не наблягат на всяка грешка на малкия ученик. Похвалете детето, че на миналата диктовка е направило 25 грешки, а сега само 22. Отбелязвайте и най-малките постижения. Ученето в малките класове е невъзможно без положителни емоции.
За всяко момче или момиче е важно да изпита чувството за победа – в учението, в творчеството или в спорта. Но в тази възраст децата често забравят малките си успехи. Понякога,, за да се почувства по-силно детето само трябва да си каже: “Може и да не смятам толкова бързо, но затова пък пиша старателно“.
За тези, които се съмняват в силите си, усещането за „аз мога“ помага да бъде разкъсан затвореният кръг на неуспехите. Затова е много важно, особено при предметите, където детето няма особен интерес, родителите по-често да му напомнят за успехите.
Децата не възприемат критиката
Малките ученици не възприемат критиката. Изследване на холандски учени е показало, че активността на зоните в мозъкa, отговарящи за разбирането не се променяла, когато 8-9 годишни деца били критикувани (напр. „Този отговор не е правилен"). Едва към 12-13 годишна възрасти децата започват да реагират емоционално на грешките си и могат да извлекат полза от отрицателния си опит.
Ако в продължение на повече от три седмици са налице поне половината от следните проблеми, то това са признаци, че детето ви е загубило интерес към ученето:
• Казва, че учителката не го обича или не я харесва;
• Отказва помощ, дори когато му е необходима;
• Преди отиване на училище го боли корем, забравя вещите си;
• Не е доволно от оценките си;
• Убедено е, че няма да се справи и иска да го успокоите и похвалите;
• Бързо забравя даже тези уроци, които е знаело наизуст;
• Не разказва за училище;
• Казва, че учителката крещи прекалено често;
• В първи клас тъгува за детската градина, а в четвърти се страхува от преминаването в пети;
• Оплаква се, че няма приятели сред съучениците си.
