Заради недостига на детски градини и ясли в София, променят наредби. Три разпоредби, регламентиращи изискванията за нов строеж и функционирането на детски заведения са публикувани за обществено обсъждане на 2 и 3 юни за срок от 2 седмици - до 16 юни.
Измененията и допълненията се правят в Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини, в Наредба № 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, както и в Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата.
Промените засягат всички държавни детски градини и ясли, като разходите по тях се поемат от общините. Факт е обаче, че основният проблем с недостига на места от години е в столицата. За поредна година: Хиляди деца останаха извън детските ясли и градини в София
Мотивацията на промените е обяснена така: "Голяма част от терените, предвидени за детски заведения, вече са усвоени. Останалите все още свободни терени, особено в бързоразвиващите в момента територии, са с ограничена площ. Не са редки случаите, в които части от терените са реституирани и вече застроени. Това налага пълноценно използване на терените, в които могат да се изградят детски ясли и градини".
И днес кметът на София Йорданка Фандъкова призна за основния проблем с яслените групи в столицата и че бързото строителство на практика е невъзможно именно заради горепосочените причини. Но на работна група в МОН е било обсъдено партерните етажи на новостроящи се сгради или вече построени такива да могат да се използват за детски заведения.
На сгради, които се строят в момента, партерните етажи могат да се използват за детски градини. Разговарях с министър-председателя Бойко Борисов и той разпореди бързо да се приемат предложенията, поясни Фандъкова. Тя даде пример с район "Люлин" - там има готовност да започне строеж на детска градина. Фандъкова каза, че има проблем с местата и в частните детски градини.
Детски градини и ясли в приземните етажи на нови сгради, предлага Фандъкова
С промените в трите действащи наредби се узаконява тази възможност, както и се улеснява строежът на нови детски градини, като се намаляват изискванията към сградите. Също така се предвижда възможност за придобиване на собственост на детски градини от общините за сметка на учредено право на строеж върху общински терени.
За възможността да има градини или ясли на партерните етажи на сгради се променят действащите изисквания детските заведения да се изграждат само като самостоятелни сгради в обособени за целта поземлени имоти. Предлага се това изискване да отпадне. Дава се възможност за разполагането на филиали и детски градини и ясли в части от сгради, независимо от собствеността им, в които се извършва пълноценно отглеждане и обучение на деца. Посочва се, че в момента много филиали на детски заведения го правят. Новите текстове в Наредба 3 са тези:
"В чл. 9:
1. Детските градини се проектират в самостоятелни сгради с височина до два етажа или в обособени части от сгради, разположени на първите два надземни етажа.”.
2. Създава се ал. 3: "(3) Когато детската градина се разполага в част от сграда, за нея се проектира най-малко един самостоятелен вход. По изключение се допуска използването на входа и общите части на сградата при спазване изискванията на Закона за устройство на територията.”.
С други промените се гарантира ефективно използване на по-малки терени при строежа на нови детски заведения. Сега се изискват по 2,5 кв. метра за дете, което създава ограничения в размера на свободната площ за строеж. Това е принудило общината да строи малки обекти, които съответно не могат да поемат всички деца в кварталите, призна преди дни главният архитект на София Здравко Здравков. С предлаганите промени квадратурата за дете се намалява на 2 кв. метра.
Изисква се "по възможност физкултурна площадка с твърда настилка, с препоръчителна площ 2,5 m2 на дете." (Наредба 26) И още от същата наредба: "Когато детската ясла се разполага в част от сграда или като самостоятелна сграда в имот за комплексно застрояване, се допуска частично ограждане на площта, ползвана от детската ясла, включително и само на площадките за игра."
И още: "Към детските градини се предвиждат закрити помещения за спорт и музикални занимания – най-малко една зала съгласно таблица 5 за ползване последователно от всички групи по учебен график. Със заданието за проектиране се определят необходимите зали, площта им и възможностите за обединяването им в зависимост от броя на групите в детската градина. Спортните занимания могат да се провеждат и в специализирани спортни бази при осигурен транспорт." (Наредба № РД-02-20-3)
В момента сградите на училищата, детските градини и детските ясли се проектират на разстояние от уличната линия и съседните имоти, както следва: по-голямо от 15 метра – за частите от сградите с учебни помещения в училищата и за помещенията за занимални и спални в детските градини и детските ясли; по-голямо от 5 метра – за частите от сградите на училищата с неучебни помещения (например зони за спорт, хранене и др.); по-голямо от 8 метра – за частите от сградите на детски градини и детски ясли с помещения, различни от занимални и спални. Тези отстояния в общия случай налагат разполагането на сградите в центъра на имота, с което се намалява възможността за устройване на площадки за игра в южния двор. Не са изключение случаите на терени с неправилна форма, в които при тези разпоредби не може да се построи детско заведение въобще.
С промените се цели и уеднаквяване на нормативните изисквания в различните документи. Част от нормите в двете действащи наредби за строеж на детски градини са привнесени от отменените Норми за проектиране на детски и учебно-възпитателни заведения, утвърдени през 1987 г. Например от тези норми е залегнало изискването за максимална височина на оградите на детските градини от 1,60 метра. Практиката показва обаче, че при тази височина и особено при наличие на плътна част, тези огради са лесни за преодоляване и дават възможност за вандалски прояви. Предлага се даване на възможност за увеличаване височината на оградите. Традиционно височините на парапетите на балкони, лоджии, тераси и външни стълби са 1,05 метра, а за етажи, разположени над 20 метра височина – 1,20 метра, като по този начин се изпълняват сградите от десетки години. Тези изисквания са залегнали в общата наредба за проектиране на сгради – Наредба № 7 за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. В Наредба № РД-02-20-3 обаче са поставени изисквания за височина от 1,00 метра при възможност от падане от височини до 12 метра и 1,10 метра – при височини над 12 метра. Предлага се уеднаквяване на нормите в различните нормативни документи.
