Опитът на служебното министерство на образованието и науката (МОН) да направи Карта за висшето образование, за да не се получава така, че има повече университети, отколкото студенти, срещат съпротива както от университетите, така и от бизнеса, коментира в своя публикация в. "Сега".
Срещу документа, изготвен от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков, се обявиха редица ректори, а бизнесът провидя в него ограничаване на конкуренцията.
Картата не е приумица на служебното министерство, а изискване по Закона за висшето образование, като изискването беше въведено през 2020 година. Депутатите наложиха мораториум върху разкриването на нови университети и филиали, докато правителството не приеме Национална карта на висшето образование, която да определи териториалната и профилна структура на университетите у нас.
Ректори на цели 17 университета от Северна България се обявиха против картата, защото тя пречела ненужно пред откриването на нови направления. Според тях закриването на специалности в дадени висши училища, към които има слабо търсене и слаба реализация на завършилите, не е удачно, тъй като закрие ли се държавната поръчка в някои направления, в тях просто се увеличава платеното. Ректорите са на мнение, че държавата трябва да спре „изтичането“ на млади български мозъци и да започне да се дават стипендии за чуждестранни студенти, особено от Азия, с които да бъде запълнен наполовина празният капацитет на българските университети.
"България трябва да започне да дава за една част от страните стипендии. Има и европейски фондове за това. Част от парите, които по линия на ЕС трябва да разпределим към държави извън ЕС, може да бъдат във вид на стипендии, за да учат техни граждани в България. Да се облекчи визовият режим. Малка България има най-тежката процедура за прием на чуждестранни студенти от всички страни", коментира пред БНР председателят на Асоциацията на частните висши училища проф. Тодор Радев, ректор на Висшето училище по мениджмънт във Варна.
И бизнесът не е съгласен с картата - щяла да ограничи свободната инициатива. Работодатели припомнят и становище на КЗК от 17.09.2020 г., според което "предвиденото в Закона за висшето образование създаване на Национална карта на висшето образование ограничава конкуренцията". При липсата на конкуренция, университетът няма да има стимул да подобрява качеството на предлаганото образование поради това, че е единствен по дадена специалност в даден район, смятат от БСК и КРИБ.
"Българските университети имат капацитет за близо 400 000 студенти, а обучават 2 пъти по-малко. Те ще останат полупразни и в следващите 6-7 г., въпреки очакваното увеличение на кандидат-студентите", заяви пред БНР и Георги Стойчев от екипа, разработващ Картата на висшето образование.
Според него проблемът с капацитета е главно в това, че е неравномерно разпределен по професионални направления - в медицина, фармация или театрално изкуство 100% от местата са заети, докато например в математика 2/3 от местата стоят празни. "Картата показва, че има известен дисбаланс между създадения капацитет и реалните нужди, реалното търсене на висше образование от кандидат-студентите. Такъв е проблемът и в приоритетните за държавата направления, където студентите са под 2/3 от капацитета на университетите", обясни той. По думите му, ако в едно професионално направление е създаден прекалено голям капацитет спрямо броя на студентите, които се обучават, следва да се ограничи създаването на нови висши училища или филиали в това професионално направление.
