Няма държава, която да е просперирала без качествено образование. Тази азбучна истина подчерта евродепутатът Асим Адемов, който е част от групата на Европейската народна партия (ЕНП) и е член на Комисията по култура и образование в ЕП. Г-н Адемов беше гост в онлайн информационно-образователното ателие "Образованието в бъдеще и за бъдеще", част от от проекта "EU COOLтура"*
Предвид и пандемията от COVID-19, достъпът до онлайн платформи за учене и учебни материали, както и психологическата подкрепа за осъществяване на целия образователен процес са от изключително значение, добави образователният експерт Марияна Георгиева, която беше модератор на събитието
Как ще могне ЕС? ЕК ще започне стратегически диалог с държавите, като фокусът ще е върху разбиране как обучението от разстояние да стане по-ангажиращо. Целта е да се разработи европейска рамка за съдържание, като ще се финансира закупуване на оборудване за училищата, обясни Асим Адемов, който 20 години е преподавал български език и литература в училището в Долно Дряново, бил е и негов директор.
Адемов подчерта, че най-важните приоритети са развиване на екосистема с оборудване и по-компетентни учители. Трябва да се развиват компетенции в учениците от най-ранна възраст, за да могат да се справят, подчерта той.
Според Адемов, преподаването в класна стая и преподаването онлайн няма как да се приравнят. „Трябва да се разработи нов подход за дигитална интеракция. Факт е и че интернет носи и някои рискове. Младите трябва да развиват рефлекси за познаване на фалшивите новини и дезинформацията. Тук трябва да се заемат не само родителите, но и образователните центрове“, каза евродепутатът.
Адемов посочи като пример за образователната политика на ЕС програмата „Еразъм+“. Тя трябва да подпомогне за основно ориентиране към бъдещите големи проекти - роботика, изкуствен интелект и т.н. „Ще се предостави по-голяма възможност на студентите да подобрят своите цифрови умения, без това да засяга възможността да пътуваш и учиш. Еразъм+ ще бъде с по-голям бюджет за новия програмен период (2021 - 2027)- над 26 млрд. евро. Това представлява значително увеличение на програмата - с над 12 млрд. евро повече”, посочи Адемов.
Технологиите и образованието
Още в студентските си години разбрах, че можем да учим от 3 до 5 пъти по-бързо, ако разберем какви са основите и принципите на действие на мозъка. Това каза изпълнителният директор на "Училищна Телерик Академия" Петър Шарков.
От практическа гледна точка, Шарков показа и техники за мислене, които помагат при решаването на различни задачи – можете да видите във ВИДЕОТО най-долу в материала.
Шарков защити следната визия: Технологичният прогрес прави така, че да сме много по-ефективни и много по-бързи, което, логично, води до изчезване на някои професии, просто изчезва необходимостта от тях. Технологичната революция катализира промени в страшно много сфери, включително и образованието. Говорейки си за професиите, които ще се появят, можем да кажем, че няма сигурност какви ще са те. Ще зависят от човечеството и от всеки един от вас. Някои ще създадат компании и ще променят живота на много хора. Затова е важно всички да разбираме езика на технологиите – както за да създаваме, така и за да ползваме иновациите.
„Да продължаваме да учим всеки ден. Да осъзнаем, че не е задължително да се развиваме в тема, която ни е интересна, само в присъствието на преподавател, можем да го правим и сами“ - това пожелание отправи Петър Шарков.
Още от 10-ти клас е добре да се избере профилът, за да може да се наблегне на задължителните предмети за него. Много е важно да се включвате в извънкласни дейности, допълнителни инициативи, защото всяко едно малко нещо може да е предимство при голяма конкуренция. Това каза Николай Христанов, мениджър "Висше образование" в "Интеграл".
Изборът
Най-добре платените сфери към момента са медицина и здравни науки, бизнес, инженерни науки и т.н. Навлизат и все по-интересни други професии - например носталгист - дизайнер, който пресъздава време от миналото, за да се чувстваш по-добре. VR специалист и още, и още професии, за които са важни дигиталните умения, работа под стрес, за които самите университетите имат специални програми за развиване, добави той.
Препоръчвам на всички, които се чудят дали да отидат да учат в чужбина. Чудесна възможност е да се направи стаж в Европейските институции. Аз самият първо бях стажант, след това минах през конкурсите и започнах работа. Това заяви Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България от март, 2016 година.
Стойчев обясни следното специално във връзка със структурите на ЕС: В Европейския парламент (ЕП) всички стажове, които се правят, са платени, като могат да са в Люксембург, Брюксел или Страсбург. Ако искате да сте в конкретна държава, трябва да знаете и местния език. Кандидатства се два пъти в годината, стажовете са 5-месечни, срокът за кандидатстване е през месец юни. Кандидатстващите трябва да са навършили 18 години и да са завършили университет, както и да могат да работят с английски, френски или немски. Говорим за работно владеене на езика.
Това, което е изключително важно, е подготовката на мотивационното писмо. Тъй като ще се изправите срещу десетки хиляди други кандидати - това е нещото, което ви кара да изпъкнете. За съжаление, в България не се набляга достатъчно на това. Много добре трябва да се изразявате на езика, на който го подготвяте, предупреди Стойчев.
„Ключът към успешното преминаване на селекцията е добрата подготовка. Процесът при вас трябва да е автоматизиран, защото голяма част от тестовете за влизане са за време - имате 1 минута и 30 секунди за 1 въпрос, изисква се бърза реакция. Има задачи, които са по математика, която е на ниво 4-7 клас, но трябва да се решат за 1 минута и 30 секунди. Задачите наистина са лесни, но трябва да внимавате. Има и езикови задачи, както и такива за логическо мислене.
След като се минат тестовете, най-добрите 15% минават на следващия кръг, където има ситуационни тестове, където се срещате с жури. Подготвяйте се и се надявам някой ден да сме колеги”, пожела Стойчев.
* "EU COOLтура"е пореден проект, който Българското училище за политика "Димитър Паница" създава и изпълнява с цел младите да чуят посланията и решенията на ЕС, да разберат, че те са за тях и могат да дойдат и от тях. Проектът е финансиран от ЕС по Многогодишната работна програма на Европейския парламент за отпускане на безвъзмездни средства в областта на комуникацията за периода 2020 – 2021 г. Медийни партньори на "EU COOLтура" са Actualno.com и Expert.bg. Повече информация можете да намерите ТУК.
