Програмата „Еразъм+” в България тръгна успешно. Това гласи официален отговор на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) на въпроси на Actualno.com.
В началото на месец май младежката организация „Кентавър” уведоми, че „Еразъм+” е поставена под заплаха, като изпрати отворено писмо до Министерството на образованието и науката (МОН) с опасение за бъдещето на програмата. От младежката организация се оплакаха, че не получават отговор на писмото си и че нещата не изглеждат добре.
Пред Actualno.com от ЦРЧР казват, че са пратили в срок становище до МОН във връзка с писмото на 36-те НПО–та, което министерството да изпрати на младежките организации. От МОН са уверили ЦРЧР, че това е сторено. В телефонен разговор обаче г-н Стоил Тренев, който е представител на "Кентавър", заяви, че не е получил писмото. Не казвам, че не са го изпратили, но аз не съм получил нищо все още - нито по електронен път, нито чрез обикновена поща.
В официално писмено становище ЦРЧР уверява, че не е вярно, че няма сключен договор с ЕК за изпълнение на „Еразъм+”. Българската национална агенция е в постоянен контакт с Европейската комисия и другите национални агенции. По последни данни, ЕК едва сега започва изготвянето на документацията по сключване на споразумения с всички европейски държави, казват от ЦРЧР за Actualno.com.
Според официалната позиция на Националната агенция за „Еразъм+”, програмата е стартирала успешно с обявяването на покани за кандидатстване по ключови дейности КД1 – Образователна мобилност за граждани (24.03.2014 и 30.04.2014 само за сектор „Младеж), КД2 – Стратегически партньорства (30.04.2014) и КД3 – Структурен диалог (30.04.2014). Към момента в ЦРЧР има постъпили 919 предложения за проекти, заявяват за Actualno.com от там.
От ЦРЧР отричат и, че ЕК е пращала официално писмо до МОН, че не приема ЦРЧР за Национална агенция по програмата. И обясняват – процесът по разглеждане на кандидатурата на България включва няколко основни етапа:
1. Избор на Национален орган (national authority), отговорен за организиране на изпълнението на Програма „Еразъм+“ в България. С постановление на Министерски съвет от края на 2013 година за Национален орган беше определено Министерство на образованието и науката (МОН).
2. Избор на Национална агенция за администриране на програма „Еразъм+“ в България. С постановление на Министерски съвет за Национална агенция по Програмата бе определен Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР).
3. Подаване на работна програма за управление на Програма „Еразъм+“ до 15.12.2013 г. ЦРЧР подаде работна програма на 14.12.2013 г., която бе одобрена без забележки от ЕК.
4. Представяне на оценка за съответствието на България при изпълнение на Програма „Еразъм+“. Оценката се изготвя от Националния орган съвместно с постоянния одитен орган – Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“. Представена е в срок, след което ЕК изпрати отговор с препоръки в официалното писмо от 23 май, 2014 година. Основната препоръка е приключване на процеса по прехвърляне на управлението на Програма „Младежта в действие“ от НЦЕМПИ към ЦРЧР. В резултат на отправените препоръки на ЕК, по инициатива на Националния орган (МОН), процесът по преминаване на Програма „Младежта в действие“ бе приключен с приемане на постановление на Министерския съвет, с което се закрива НЦЕМПИ и Програма „Младежта в действие“ преминава към ЦРЧР. Днес, 1 юли, 10 експерти от НЦЕМПИ, отговорни за управление на Програмата „Младежта в действие“, преминават към екипа на ЦРЧР. МОН ще уведоми ЕК, че техните препоръки са изпълнени и ще може да се пристъпи към финализиране на процедурата за България, казват от ЦРЧР.
ЕК няма изискване относно броя експерти, които да работят по Програма „Еразъм+“. Посочената бройка от 10 експерти, за която попита и депутатът от ГЕРБ Ирена Соколова в парламентарен контрол на 6 юни тази година, представлява екипът, който до 2013 г. е администрирал и управлявал програма „Младежта в действие“, посочва ЦРЧР за Actualno.com. Решението за цитирания брой експерти е взето от националните власти като мярка за осигуряване на пълна приемственост между отделните програмни периоди, добавят от Националната агенция за програма „Еразъм+”.
ЕК е информирана относно предприетите мерки за финално прехвърляне на Програма „Младежта в действие“ към ЦРЧР и декларира, че след фактическото прехвърляне на експертите от НЦЕМПИ, европейски екип е в готовност в най-кратки срокове да финанализира процеса по сключване на споразумение с България, посочват още от ЦРЧР за Actualno.com.
В допълнение, най-късно до средата на юли тази година, ще бъдат публикувани първите резултати от селекцията на българските проекти по Ключова дейност 1 – Образователна мобилност за граждани. Това се налага поради редица възникнали технически проблеми и забавяния на централно европейско ниво, за които ЕК вече съобщи, уточняват от ЦРЧР.
Експертизата на ЦРЧР
В официалното писмо до МОН от „Кентавър” директно посочват, че управляващият ЦРЧР Янко Христозов няма никакъв опит и визия за осъществяването на „Еразъм+”. Пред Actualno.com представителят на „Кентавър” Стоил Тренев каза, че Христозов е изключително близък до министър Мариана Георгиева и Николай Боршуков, който е началник на политическия кабинет в Министерството на младежта и спорта и бизнес приятел на Делян Пеевски. По информация на Dartnews Боршуков е бил разработван заедно с Делян Пеевски от ДАНС заради подозрения за неизгодни за държавата сделки, докато е бил директор на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Разработката е започнала през 2009 година, но няма данни за някакви резултати.
Actualno.com официално попита ЦРЧР кой е г-н Христозов и какъв е опитът му с управление на програми и на програми в образователния сектор. Ето и дословният отговор на ЦРЧР:
Янко Христозов е изпълнителен директор на ЦРЧР от февруари 2014 г. Експерт е в сферата на финансите и финансовия контрол. Преподавател е в катедра „Финанси“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Г-н Христозов е доктор по икономика в УНСС, магистър по „Финанси”, специализирал е в University of Applied Sciences в Германия (Кьолн) и Ljubljana University, Словения (Любляна). Владее немски и английски език. Участва като експерт в разработването на научно-изследователски проекти. Автор е на редица научни публикации – статии, доклади и др.
