Предвид големите хвалби лично на премиера Бойко Борисов как държавата връща все повече деца в училище – за последно в светлината на случая с "детската истерия" в Сливен, Ямбол и Карнобат, годишният доклад на ЕК за състоянието на образованието в ЕС изкарва крайно тревожни констатации за България, алармира фондация "Заедно в час". Фондацията призовава за пореден път образованието да стане топ приоритет и на база доклада заключва, че реформите се случват, но прекалено бавно, а образованието все още не е сигурен ключ към по-добър живот.
Образовани или не?
В данните от PISA за 2015г. се посочва, че около 40% от подрастващите в България не притежават основни компетентности в областта на четенето, математиката или науката. Цифровите умения сред младежите са на ниско равнище: само 53% от младите хора на възраст 16—19 години оценяват своето ниво на цифровиумения като основно или над основното в сравнение със средната стойност за ЕС от 83%. Ромските деца е по-малко вероятно да посещават детска градина и е много по-вероятно да отпаднат от училище.
По-страшното – 12,7% от младите хора (18 – 24 години) не искат да се образоват, а националната стратегия на България до 2020 година е този процент да бъде 11 на сто. В ЕС процентът е 10,6 на сто. От 2010 година насам не е отбелязан съществен напредък, като делът варира около 12—14%.
При най-малките положението също не е цветущо. От 2014 година насам в България процентът на деца на възраст от 4 години до задължителната училищна възраст, които получават предучилищна подготовка, намалява. Последните налични данни показват равнище на записване от 83,9%, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС от 95,4%. Таксите за детските градини все още ограничават участието на децата в неравностойно положение и ромите, докато липсата на достатъчно детски градини е сериозен проблем за по-големите градове, посочва ЕК.
Учителите намаляват, качествените – още повече
В следващите десет години България трябва да подмени 50% от гимназиалните си учители, защото сегашните кадри излизат в пенсия. Същото се отнася и за учителите в началното образование. Единствените други държави в ЕС, изправени пред точно същите проблеми, са Италия и Литва.
"Започва да се очертава недостиг и се очаква той да се задълбочи", пише в доклада, а с най-голям дефицит се посочват учителите в детските градини, началните учители, тези по чужди езици, информационни технологии, математика и физика.
Сериозният проблем в случая е, че само 6 от 10 завършили педагогика всъщност продължават да работят като учители. Само 17,7% от преподавателите считат, че професията им се оценява от обществото
Извън чисто количественият проблем, качеството на знанията на учителите също е огромен проблем. В България всеки пети учител има нужда от повишаване на квалификация, докато средното ниво в ЕС е 6%. Специално за технологичните умения положението е по-тревожно – 23% от българските учители имат нужда от допълнителни знания, при 16% средно в ЕС. Но почти 60% от преподавателите обаче съобщават, че участието в обучения е ограничено поради високи разходи.
